Дневникът на един млад беладжия - 19
Тортата - излапах! Винаги е вкусна.
Но за цирка мисля. Другото пропуснах.
Чичо Ваньо пита има ли билети.
Отговорът беше: - Всичко е заето!
В телефона търси братовчедка своя.
- Ще намери начин да ни вкара Троя! -
казва той уверено и без грам съмнение.
Стане ли, ще бъде второ представление
цирково в живота ми. Първото не помня.
Бил съм малко бебе. Още с биберона.
Но по телевизора гледам, то се знае.
Някаква магия, някаква омая
от екрана много силно ме привлича.
Панталон и чиста ризка си обличам
и готов съм първи. Другите къде са?
Ето - и перчема в ляво си разресвам.
Мама издокарва се с роклята си нова.
За гердан от перли в чантата си рови.
Мери в огледалото буклите подрежда.
Тя държи перфектно днеска да изглежда.
Баба Койна търси градските обувки.
Аз и ги намирам. Дава ми целувка!
Моят чичо Ваньо уговаря нещо.
Мен пък от вълнение става ми горещо.
И в колата влизаме всички нагласени.
Чака ни примамлива циркова арена!
Докато пътуваме, радиото свири.
Аз следя как сменят се долчинки с баири.
Комбито подскача в дупките по пътя.
Катаджия спира ни край мотел крайпътен.
Документи иска. Чичо се нервира.
- Няма нарушение! За какво ни спира?
Мери е до него. Дърпа му ръкава.
- Не подклаждай огъня! Мъничко остава!
Пущат ни. Форсира старичкото комби
чичо Ваньо, сигурен - друго ще запомним.
Прав е! Отдалече в купола се взирам.
Два големи тира! Колко ли побират?
Многото животни в клетки ли живеят?
Искам да ги галя, но дали ще смея?
Слизаме набързо. Време не остана.
Чичото до касата стига и с покана
групата ни води в ложа до манежа.
Почетни персони ние сме, изглежда!
Светлините гаснат. И оркестър свири.
Конферансието в центъра шпалирен
с всичките артисти нас ни запознава.
След апродисменти, тишина настава.
И жена се качва на трапеца смело.
Публиката, оше дъх не си поела,
номера опасен бурно аплодира.
Ето че във куче-акробат се взира,
а смешник със шорти и със нос големи
нейното внимание е успял да вземе.
Мама скача бурно, пляскайки до стола.
После мъж безстрашен и с брада набола,
пет огромни лъва без камшик командва.
Свирне им - и всички безотказно правят
две кълбета бързи, в обръч се промушват.
Лъв не съм до днеска виждал по-послушен!
Трите папагала с люлка се люлеят.
Двста "заковани" в края са, не смеят
да помръднат даже, а пък друг в средата
движи се отляво в дясно и дъската
спуска се надолу, после се издига.
Аз в захлас ги гледам, но това не стига.
Виждам как в арената царствено навлизат
няколко камили. Толкова са близо!
А на тях качени, ветрила развяват
млади акробатки. Скок рискован правят
и застават в поза те на балерини.
Меслех, че без мечка тук ще се разминем,
но не съм познал и - ето я, излиза,
на мотор се качва, а когато слиза
баскетбол играе, в коша топка вкарва
и върти въже, срещу дресьора права,
а маймунка скача като ученичка.
Аз дали със Вежен ще повторя всичко?
После как Мецана лапите си пляска
гледам аз със радост. Че артист е - ясно!
Баба Койна взира се като онемяла.
- Цирк по телевизора само бях видяла,
но сега на живо гледам зарад' Евито.
Искам с вас и друг път мене да ме вземите!
Мери е щастлива. Майка ми сияе!
Чичо, скрил усмивка под мустак, си трае.
После пак в колата всички той ни качва.
Може ли със него ден да има мрачен?
Следва:....
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Притеснява ме само това, че книгата ( ако ръкописът се превърне в книга) ще стане много голяма за детската аудитория. Историите за мечетата бяха прекратен и след десет дни подновени отново. Знам, че ако се доверя на героя си, той също ще ме поведе към нови приключения.😃
-
И на мен ще ми липсва, но ти можеш да го продължиш с Коледните празници и да го покажеш и в градска среда с приятелчета през зимата. Ако още не чувстваш финала, не го слагай.
-
Не знам как ще се разделя с Митето... Стигнах края на историите, а нямам сили да пресека финалната линия, Силви...
-
На такъв грандиозен спектакъл можеш да ме заведеш само ти, Мария!
-
Мила приятелко, радвам се, че днес отделяш време и се разхождаш из пропуснатите части на Дневника!
Аз пък си спомням в първи клас, че трябваше да изпиша една страница с цифрата две за домашно, тъй като току-що я бяхме взели, а аз се мъчех да я направя красива, но все не се получаваше... Бях заплашена от майка ми, че ако не се справя добре, вечерта няма да ме вземат да отида с тях на цирк!🤣 -
Наваксвам, че все не ми стига времето. Всички наопаки - аз на терсене. И на цирк не обичах да ходя, все плачех, че мъчат животните, и ракетките (вафлените фунийки с разбит белтък) мразех. След много години се запознах с трупа Мечкарови и заобичах цирка...Колко спомени събуди, Марийче! Благодаря ви - на теб и Митето!
-
Не, не съм ходила може би от 15 г. на цирк, мила Иржи, но си пуснах запис на цирково представление и така си припомних и изживях отново вълненията на един зрител под купола.😃 Дано съм успяла да предам наистина достоверно това, което ни дава цирковото изкуство!🌹
-
Ти по-скоро от мен си посещавала цирк, Мария, защото аз не бих се сетила за тия номера, които описваш и героите им....А беше време, когато на цирк да идеш беше все едно на кино- редовно, та чак задължително! Сега всичко почти гледаме по телевизията, без да се докарваме в облеклото...Смях се на "градските обувки"...
-
Марианка, подари ми сутришна усмивка!😃 Благодаря ти!🌹
-
Много съм щастлива, че един млад, новорегистрирал се в сайта човек ката теб е спрял пред моята повест в стихове!
Благодаря ти, Жени!😃 -
Поезия като проза. Чудесна реализация!
-
И аз не съм ходила... За съжаление! Но твоят жив спомен предизвика заспалия в мен и успя да го събуди!
Домиля ми за това далечно време...
И усетих вкуса на тези вафлени тръбички с крем ( в един турски сериал ги наричаха коминчета!!!🤣)! -
в цирка минаваха в публиката продавачите с едни големи табли с презрамки през врата с наредени май не бяха фунийки, а вафлени тръбички с розов и жълт крем, а захарният памук беше на входа! Почнах да се облизвам, къде ме върна!
Сега дали ги има? Отдавна не съм ходила на цирк... -
Е, това съм го пропуснала, ама и те пристигат в последния момент и нямат време за тези сладости.
Благодаря ти, Пепи!😃 -
А захзрен памук и фунийки с крем?
-
Е, сега вече съм доволна и усмихната!😃 Ще кажа на чичо Ваньо да те покани като колега на сватбата!🤣
-
Хареса ми, Мария, съжалявам, че не го казах. Но просто понякога по някои теми, като почна да пиша, не коментар, а роман става, та когато се усетя, гледам да огранича мащаба. А точно тук така се получи и за да не прекаля, усещайки се, реших да бъда максимално кратък.
И затова в този си стремеж, пропуснах главното, а то е, че поредицата си я следя, като Любимо филмче 😋
И не, че нещо, но чакам и сватба да има 😊
ПП
А чичо Ваньо ми е много любим герой, все пак ми е колега, затова му стискам палци, че по-добра и да търси, няма да намери 😊🥰😊 -
Надявам се да ти е харесало, Жоро!
В коментара си не казваш нищо за това. Иначе, съгласна съм с мислите ти, споделени относно дивите животни. -
Ех, а днес циркът вече е осакатен. Без диви животни...
А фактите говорят, че отдавна методите с насилие не се ползват. Но има и друго - много от животните в цирка, особено от редките, са включени в програми за размножаване на този вид, но това вече е минало, да не задълбавам.
Много сериозен коментар написах, но пък натам ме заведе мисълта при прочита...
Поздравявам те. -
Радвам се, че цирково представление за моите читатели ти е харесало, Миленче! И че съм успяла да ти подаря смях!
-
Толкова се смях и се забавлявах, Мария, и участвах на живо в представлението
-
И аз..! Но днес докато пишех си пущах клипчета и живите картини ме вдъхновяваха!
Усещам как ухае розата ти, Деси! Благодаря! -
А от кога не съм ходила на цирк ... Чудесна си, Мари!🌹
-
Благодаря, че дойдохте на нощното цирково представление, момичета! Митака иска да промени прозвището си и сигурно ще успее, Ина! Прегръдка за теб и Светличка!
-
Магията на цирка, завладяваща и малки, и големи! Поздравления, Мария!🦁
-
а госпожата Маймуна се разхожда по трибуна,
Мечо тромав и голям, той направи салто там
Слонът трам-тарарам заби смело барабан
Хей цирк, весел цирк, колко хубаво е в цирка, там да яздиш ти кобилка...Мария, това съм го писала в трети клас някъде и сега твоето стихотворение ми припомни една част от него.
Митака е станал много послушен
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
