Дневникът на един млад беладжия - 22
През нощта се будех, в кухнята надничах.
Чичо Ваньо, дето толкова обичах,
исках аз да видя спи ли на миндера
и щастлив се връщах, че съм го намерил.
Но излая Вежен сутринта припряно.
Мислех, че да ставам още ми е рано,
ала щом се сетих аз, че той е тука,
скочих като скрита във папура щука.
Чичо Ваньо с Мери беше във обора.
Аз на още сънен ловко се престорих,
но видях, че маха сламка от косите
той на мойта баба. (Виждат ми очитееее!)
- О, Митаче, млякото ли дойде да вземеш? -
моят чичо весело и без смут поема. -
Стрина Койна чака го, можеш ли да носиш?
- Мога! Тук заякнах! - аз похвала прося си.
Млякото във менчето с две ръце пред всички
вземам, но, видяла ме, щурата козичка,
със крака си бута ме и го преобръща.
В миг изтръпвам целия... Чичо ме прегръща.
Аз виновен чакам Мери да се скара.
Тя изрича само: - Можехме попара
да закусим днеска, но едни филийки
бързо ще опържа. (Баба ми Марийка
ли стои пред мене или друга баба?)
- Извинявай! - казвам аз с гласченце слабо
и разбирам колко е преобразена
Мери, да се кара с мен до днес родена.
След закуска баба почва да събира
чергите из къщи. И пред дрешник спира,
всичко най-прецизно с поглед преценява.
- Китеника вземаш ли или тук остава? -
баба Койна пита я и върви след нея.
Аз зад тях се шмугвам, но мълча, не смея
никоя да питам те какво разглеждат.
После става ясно. Мери разпорежда
черги и завивки да перем на бара.
Чичо обясни ми, че това е стара
форма на пералня със вода въртяща,
от рекичка взета, бърза и искряща,
но в казан огромен и вкопан в земята.
Майките внимават, да не би децата
в него да попаднат, както си играят.
Аз че съм послушен, вече всички знаят,
затова не трябва да се притеснява
с мене мойта баба, както често става.
Всичко във колата чичова товарим.
Бързаме, да можем ний да изпреварим
другите, решили да перат на барата.
Стигнахме! Надушвам дим от бира-скарата,
ала мойта Мери друго не поглежда.
Зад една бъбрива леля се нарежда.
Ние сме свалили всичко от колата.
Чувам шум, където се въртят с водата
чуждите завивки, черги и килими.
Гледам, че отгоре даже пяна има.
Щом редът ни идва, чичо се намесва.
Той от поста важен баба ми измества,
всичко раделил е вече на купчинки.
Аз съм фотографа и му правя снимки
как със мъжка сила пуща във водата
китеника, после и одеялата,
а накрая черги шарени тъкани.
И когато чисти те са изпрани,
на простора слага ги той и ги изцежда.
- Мите, ти си гладен, както ми изглежда!
Хайде да си купим топлички кебапи.
Я, кажи ми колко можеш да излапаш?
- Две ми стигат, чичо, повече не мога!
Мери ме поглежда с признак на тревога,
после и за нея два си пожелава.
- А за мене - четири! Колко общо стават?
Нека и за стрина Койна две прибавим.
Тя не е със нас, но знам - ще я зарадвам!
Бързо ги излапвам и дори се питам
мога ли кебапче трето да опитам.
Баба знак ми прави да не се излагам.
Аз като сънливо коте се протягам,
но добър нали съм - чергите събирам.
Слънцето напича - сухи са, разбирам
и отзад в колата те са ми леглото.
Снощи ставах често. Спи ми се, защото
гледах чичо Ваньо в нас ли ще нощува.
Даже нямах време нищо да сънувам
и сега наяве или пък в съня си
питам: Днес ще спиш ли, чичо, при сина си?
Следва:.....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
