През нощта се будех, в кухнята надничах.
Чичо Ваньо, дето толкова обичах,
исках аз да видя спи ли на миндера
и щастлив се връщах, че съм го намерил.
Но излая Вежен сутринта припряно.
Мислех, че да ставам още ми е рано,
ала щом се сетих аз, че той е тука,
скочих като скрита във папура щука.
Чичо Ваньо с Мери беше във обора.
Аз на още сънен ловко се престорих,
но видях, че маха сламка от косите
той на мойта баба. (Виждат ми очитееее!) ...