Дневникът на един млад беладжия - 22
През нощта се будех, в кухнята надничах.
Чичо Ваньо, дето толкова обичах,
исках аз да видя спи ли на миндера
и щастлив се връщах, че съм го намерил.
Но излая Вежен сутринта припряно.
Мислех, че да ставам още ми е рано,
ала щом се сетих аз, че той е тука,
скочих като скрита във папура щука.
Чичо Ваньо с Мери беше във обора.
Аз на още сънен ловко се престорих,
но видях, че маха сламка от косите
той на мойта баба. (Виждат ми очитееее!)
- О, Митаче, млякото ли дойде да вземеш? -
моят чичо весело и без смут поема. -
Стрина Койна чака го, можеш ли да носиш?
- Мога! Тук заякнах! - аз похвала прося си.
Млякото във менчето с две ръце пред всички
вземам, но, видяла ме, щурата козичка,
със крака си бута ме и го преобръща.
В миг изтръпвам целия... Чичо ме прегръща.
Аз виновен чакам Мери да се скара.
Тя изрича само: - Можехме попара
да закусим днеска, но едни филийки
бързо ще опържа. (Баба ми Марийка
ли стои пред мене или друга баба?)
- Извинявай! - казвам аз с гласченце слабо
и разбирам колко е преобразена
Мери, да се кара с мен до днес родена.
След закуска баба почва да събира
чергите из къщи. И пред дрешник спира,
всичко най-прецизно с поглед преценява.
- Китеника вземаш ли или тук остава? -
баба Койна пита я и върви след нея.
Аз зад тях се шмугвам, но мълча, не смея
никоя да питам те какво разглеждат.
После става ясно. Мери разпорежда
черги и завивки да перем на бара.
Чичо обясни ми, че това е стара
форма на пералня със вода въртяща,
от рекичка взета, бърза и искряща,
но в казан огромен и вкопан в земята.
Майките внимават, да не би децата
в него да попаднат, както си играят.
Аз че съм послушен, вече всички знаят,
затова не трябва да се притеснява
с мене мойта баба, както често става.
Всичко във колата чичова товарим.
Бързаме, да можем ний да изпреварим
другите, решили да перат на барата.
Стигнахме! Надушвам дим от бира-скарата,
ала мойта Мери друго не поглежда.
Зад една бъбрива леля се нарежда.
Ние сме свалили всичко от колата.
Чувам шум, където се въртят с водата
чуждите завивки, черги и килими.
Гледам, че отгоре даже пяна има.
Щом редът ни идва, чичо се намесва.
Той от поста важен баба ми измества,
всичко раделил е вече на купчинки.
Аз съм фотографа и му правя снимки
как със мъжка сила пуща във водата
китеника, после и одеялата,
а накрая черги шарени тъкани.
И когато чисти те са изпрани,
на простора слага ги той и ги изцежда.
- Мите, ти си гладен, както ми изглежда!
Хайде да си купим топлички кебапи.
Я, кажи ми колко можеш да излапаш?
- Две ми стигат, чичо, повече не мога!
Мери ме поглежда с признак на тревога,
после и за нея два си пожелава.
- А за мене - четири! Колко общо стават?
Нека и за стрина Койна две прибавим.
Тя не е със нас, но знам - ще я зарадвам!
Бързо ги излапвам и дори се питам
мога ли кебапче трето да опитам.
Баба знак ми прави да не се излагам.
Аз като сънливо коте се протягам,
но добър нали съм - чергите събирам.
Слънцето напича - сухи са, разбирам
и отзад в колата те са ми леглото.
Снощи ставах често. Спи ми се, защото
гледах чичо Ваньо в нас ли ще нощува.
Даже нямах време нищо да сънувам
и сега наяве или пък в съня си
питам: Днес ще спиш ли, чичо, при сина си?
Следва:.....
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Дано и малчовците харесат написаното от мен и му се радват с тази искреност, която блика от твоите коментари, Зиги!😃 Много ти благодаря за милите думи!💖
-
Огромно удоволствие ми е да чета приключенията на Митето, винаги ми донася една широка усмивка и радост! Радва ме таланта ти, Мария! 🌸🌻☀️
-
Селото дава толкова много познания на едно градско дете. А и Митака е любознателен и попива всичко. Умник ни е той!💕
-
Образова се Миташки, къде другаде ще види толкова чудеса 🙂.
-
Ех, миличка Иржи, толкова ме хвалиш, че бузките ми порозовяха като на малко момиченце.😃 Но и успя да ме зарадваш с думите си, за което съм ти благодарна!💕🌹🦋
-
Значи вече е разбрал чичо Ваньо, че "крепостта се превзема отвътре.." като помага ,сближава се особено с Митето, но и че има вече развитие на събитията, които не отбягват от окото на Митето../сламката в косата.../А пък бита как описваш, Мария, нямаш грешка! До най- тънките подробности!!
-
Ето, че и аз научих какво е това валевица! Попитах чичко Гугъл, разбира се!🤣 Равнозначно на бара, в която се перат черги, килими и китеници. Благодаря ти, скъпа!💕
-
И забавни, и поучителни са приключенията на Митето. Едва ли децата, а и много от възрастните знаят какво е валевица. И баба Мери е станала мекичка, като памук...
-
Митко, виждам, че следиш новите преживявания на малкия ми герой с интерес и ти благодаря, че отново си тук!😃
-
Интересно, забавно и привличащо! Очаквам следващата част с нетърпение!
-
Светулке, зарадва ме коментарът ти!
И аз си помислих, че ще е добре децата да научат нещо ново! Благодаря ти!🤗💞🌹 -
Като дете и аз участвах в това велико пране на барата, няма друг подобен аромат на свежест като този. Имаш блестящи идеи за нови преживявания за малката аудитория, Мария!
-
Радвам се, че сме заслужили с Митето да изчетеш целия Дневник до тук и да ни коментираш с усмивка! Благодаря ти, Валюшка!🌹
-
Аз все изчаквах да се събере накуп, та да те коментирам, Обичам да е нацяло
-
Благодаря ви, че отново сте тук и оставихте добра дума за Митето, приятели мои: Пепи, Деа, Жоро и Миленка!😃 Споделянето с такива отзивчиви сърца като вашите, ме прави щастлива!🌹
-
Заразяващо весело и забавно
-
Има ли слама в косите, съмнителна е работата 😋
А иначе и аз съм прал така и се сетих, какво мокрене и веселба падаше 😊
Поздравявам те. -
😊😊😊
-
Поздравления!
Цирк, кебапи... не е лошо баба да си има дядо!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
