Дневникът на един млад беладжия - 23
Чичо ме пренася на ръце в кревата.
Дълго е жадувала за това душата.
И макар да мисля, че голям съм вече,
чувствам, че съм още малкото човече,
дето търси обич, нежност и закрила.
- Дай да го завия с нещо, Мери мила! -
чувам във просъница и не ща да свършва
сладката измислица като клон прекършен.
Баба ми прегръща той през раменете.
Скришом аз ги гледам, но не ме винете.
Мери пази с дядо снимка пожълтяла.
Много стара снимка. И не е видяла
друг да я прегърне и да е загрижен,
тя да го почувства като някой ближен.
Искам чичо Ваньо дядо да наричам.
Като свое внуче той ме заобича!
И в съня потъвам, жаден пак за ласка.
Не мислете вие в дневника че драскам
някакви измислици за мечти без корен.
Ще се сбъднат, казвам ви, вече съм спокоен!
* * *
Слънцето наднича бодро през пердето.
- Я да видя още спи ли ни момчето? -
мъжки глас ме буди и не съм учуден.
Моят чичо Ваньо пак е ранобуден
и предлага днеска той да ме научи
колело да карам. Имам, но се случи
два пъти да падам, колене разбивах
и ентусиазма зад страха си скривах.
- Лесно е, ще видиш! Няма да се плашиш!
Падаш, заболи те малко, ала ставаш.
Трудно е за всеки новото начало,
но не се предавай ти със знаме бяло!
Колелото мое чака те в гаража.
Тънкостите с него аз ще ти покажа.
Мери настоява също с нас да бъде.
Къщата на чичо иска да обсъди.
Докато със мене той се занимава,
тя прозорци мие, бърши, проветрява.
- Женската ръчичка липсвала е тука.
Има стари вещи, вече за боклука,
но сега ще спретнем, Ваньо, твойта стая.
Утре пак ще дойдем и така накрая
къщата ще блесне чиста, подредена.
Нужни са ми само два-три дни на мене.
Чичо се усмихва - знак, че е съгласен.
Баба е къщовница, вече му е ясно.
Между мен и нея той се раздвоява,
но и аз внимание малко заслужавам.
- Мите, колелото ми май ти е високо.
Да свалим седалката! Ето, момко, споко!
Стигат ли краката ти лесно до земята,
тъй че да не свиваш горе колената?
Запомни от мене, че баланса търсим.
Завърти педалите. Да не се изръсиш,
аз отзад подпирам те и те направлявам.
- С тебе, чичо Ваньо, всичко лесно става!
- А сега показвам ти, сине, как се спира.
Рязко или плавно, всеки сам избира
как да я натисне, но съвет ти давам -
твоята спирачка нежност заслужава.
Докато говори, с него аз тренирам.
И без страх ту тръгвам, ту пък после спирам.
И завой започвам смело аз да правя.
Мога да избързвам или да забавя.
Чичо всяка важна тънкост обясни ми.
Моя страх прогони. Мери пък следи ни
от един прозорец, който е измила.
- Радвай се, че карам смело, бабо мила! -
аз подвиквам силно, думите политат,
като птици бели те от мен излитат.
Двамата със чичо са добра задруга.
Вещите подреждат. После нещо друго
трябва те да свършат. Аз съм с колелото.
Искам да ме видят всички от селото
и да кажат: Митко станал е безстрашен!
И по пътя селски, криволичещ, прашен,
аз въртя педали като за световно.
Знам, отдалечих се, но не съм виновен.
Чичо Ваньо, тръгнал вече да ме търси,
ми помага бързо да не се изръся
над една бабуна, щръкнала на пътя.
- Баба ти те вика вече колко пъти! -
само ми прошепва и в мига разбирам -
връщам се веднага да не я нервирам.
Мери ни посреща ведра и засмяна.
В чичо е видяла тя пазач-отмяна.
Следва:......
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
