Дневникът на един млад беладжия - 23
Чичо ме пренася на ръце в кревата.
Дълго е жадувала за това душата.
И макар да мисля, че голям съм вече,
чувствам, че съм още малкото човече,
дето търси обич, нежност и закрила.
- Дай да го завия с нещо, Мери мила! -
чувам във просъница и не ща да свършва
сладката измислица като клон прекършен.
Баба ми прегръща той през раменете.
Скришом аз ги гледам, но не ме винете.
Мери пази с дядо снимка пожълтяла.
Много стара снимка. И не е видяла
друг да я прегърне и да е загрижен,
тя да го почувства като някой ближен.
Искам чичо Ваньо дядо да наричам.
Като свое внуче той ме заобича!
И в съня потъвам, жаден пак за ласка.
Не мислете вие в дневника че драскам
някакви измислици за мечти без корен.
Ще се сбъднат, казвам ви, вече съм спокоен!
* * *
Слънцето наднича бодро през пердето.
- Я да видя още спи ли ни момчето? -
мъжки глас ме буди и не съм учуден.
Моят чичо Ваньо пак е ранобуден
и предлага днеска той да ме научи
колело да карам. Имам, но се случи
два пъти да падам, колене разбивах
и ентусиазма зад страха си скривах.
- Лесно е, ще видиш! Няма да се плашиш!
Падаш, заболи те малко, ала ставаш.
Трудно е за всеки новото начало,
но не се предавай ти със знаме бяло!
Колелото мое чака те в гаража.
Тънкостите с него аз ще ти покажа.
Мери настоява също с нас да бъде.
Къщата на чичо иска да обсъди.
Докато със мене той се занимава,
тя прозорци мие, бърши, проветрява.
- Женската ръчичка липсвала е тука.
Има стари вещи, вече за боклука,
но сега ще спретнем, Ваньо, твойта стая.
Утре пак ще дойдем и така накрая
къщата ще блесне чиста, подредена.
Нужни са ми само два-три дни на мене.
Чичо се усмихва - знак, че е съгласен.
Баба е къщовница, вече му е ясно.
Между мен и нея той се раздвоява,
но и аз внимание малко заслужавам.
- Мите, колелото ми май ти е високо.
Да свалим седалката! Ето, момко, споко!
Стигат ли краката ти лесно до земята,
тъй че да не свиваш горе колената?
Запомни от мене, че баланса търсим.
Завърти педалите. Да не се изръсиш,
аз отзад подпирам те и те направлявам.
- С тебе, чичо Ваньо, всичко лесно става!
- А сега показвам ти, сине, как се спира.
Рязко или плавно, всеки сам избира
как да я натисне, но съвет ти давам -
твоята спирачка нежност заслужава.
Докато говори, с него аз тренирам.
И без страх ту тръгвам, ту пък после спирам.
И завой започвам смело аз да правя.
Мога да избързвам или да забавя.
Чичо всяка важна тънкост обясни ми.
Моя страх прогони. Мери пък следи ни
от един прозорец, който е измила.
- Радвай се, че карам смело, бабо мила! -
аз подвиквам силно, думите политат,
като птици бели те от мен излитат.
Двамата със чичо са добра задруга.
Вещите подреждат. После нещо друго
трябва те да свършат. Аз съм с колелото.
Искам да ме видят всички от селото
и да кажат: Митко станал е безстрашен!
И по пътя селски, криволичещ, прашен,
аз въртя педали като за световно.
Знам, отдалечих се, но не съм виновен.
Чичо Ваньо, тръгнал вече да ме търси,
ми помага бързо да не се изръся
над една бабуна, щръкнала на пътя.
- Баба ти те вика вече колко пъти! -
само ми прошепва и в мига разбирам -
връщам се веднага да не я нервирам.
Мери ни посреща ведра и засмяна.
В чичо е видяла тя пазач-отмяна.
Следва:......
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Аз пък ще ти доверя, че никога не съм карала колело, но прочетох малко подробности и дано съм успяла да го напиша достоверно, Зиги!😃 И у мен успя да създадеш радостно чувство с коментара си!🤗
-
Твой ред да ме усмихнеш с таланта си, Мария! 😊 Ама да знаеш как обичам колело! 🚲🚲🚲 много голям кеф ми е и си спомням как карах като откачалка, ще ти доверя че веднъж като дете паднах под цял микробус (слава Богу, паркирал!) и трябваше да се промушвам под него за да си изтегля колелото 😅 Радвам се на Митето, и с кеф и огромна усмивка си го чета! 😍 Топло чувство ми създава тази поредица! Светло и топло! Аплодирам те!
-
💕🌹🦋💕🌹🦋
-
🎑🎄♥️🌠⛄🙂
-
Лека нощ, Силви! Изморихме те с моя палавник, време е за сладки сънища! Пожелавам ти да сънуваш детството!💕
-
Едно от най-хубавите неща в детството е да заспиш на едно място и да се събудиш на друго. А завъртането на педалите и всички гледки, изнизващи се през очите, те карат да си мислиш, че сънуваш света и всеки път, когато ги отвориш се събуждаш на различно място и си мислиш, че си яхнал вятъра. Благодаря за приключенията, Мария. Утре продължавам.
-
Повествованието, защото това си е повест в стихотворна форма, започна да се нанизва само като наниз и, да си призная, ме поведе без предварително сериозно обмисляне от моя страна.
Радвам се, че ти харесва, миличка Иржи!💕😃🌹 В самото начало не съм и предполагала, че Митето ще стане сватовник!🤣 -
Щом Митето вече е с покоен, значи нещата се подреждат, но според възрастта- бавно! А спойката в едно ново, до сега чуждо семейство е по-лесна, ако подредникът е момче, в случая Митето! Мисля си, ако героинята беше момиче?!...те изпитват обикновено ревност към "чуждия" човек....За тоя казус добре си помислила предварително, Мария!
-
Рицар, Наде, казваш. Рицар, че отгоре!
Нашето юначе ще похвалят хората!💕 -
На юнак прилягат подвизи юнашки,
рицар с колелото станал е Миташки.
-
Светличка, дано като " пионер", както ти ме нарече, успея да довърша успешно творческия си замисъл! Влагам много от себе си и се надявам това да си личи. Благодаря ти от сърце!🙏🤗❤️
Пепи, за написването на такъв голям проект като римуваната повест за мечетата, която е от порядъка на 7000 стиха, наистина се изисква много доброволен творчески труд. Не мисля че е нужно да я синтезирам в едно единствено стихотворение. Ако моите мечета заслужават повторен прочит, тези, които истински са ги обикнали, няма да имат нищо против да се срещнат емоционално отново с тях!😃🌹
Дени, ще продължа с удоволствие да влагам сърцето и творческите си умения в Дневника на Митето, защото вече съм разбрала, че това носи радост на теб и на редица други ревностни читатели, за което съм ви безкрайно благодарна!😃🌹 -
Удоволствие е този урок по каране на колело и всички твои прекрасни детски приказки. Личи си, че ти идва отвътре и си страхотна. За съжаление не ми достига време да чета всичко, но пиши, защото имаме нужда от такива позитивни стихотворения!
-
Пастирка.
хрумна ми нещо: бих се радвала да препрочета мечетата като едно, т.е. да ги съкратиш и публикуваш като едно стихотворение, за издаване?
Същото може и с нашия сладък Миташки след време да се направи. -
Ти си пионер на нова детска рубрика, Мария! Та бива ли момче без колело и асфалтови рани? И без мъжки идол!🤗
-
Щастлива съм, че харесвате тези римувани разказчета на моя палавник, момичета!😃 Благодаря ви сърдечно, Деси и Марианка!🙏💞
-
Боже, колко дълго беше лятото в детството!
-
Ели, поздрав и на теб, мила! Аз никога не съм карала колело, но се радвам, че събудих вашите спомени и усещания!😃🌹
-
Веднага ми изникват едни хубави спомени! Много ми хареса! Поздрави, Мария!
-
Благодаря ви, Пепи и Ина!😃 Радвам се, че дневникът на Митето ви харесва и го четете с интерес! Мисля след няколко глави да се ориентирам към приключване на историите, защото ръкописът ще стане много голям за евентуално издаване, както стана с мечетата.
-
уморено ми е и ми се четеше нещо забавно разтоварващо.Точно на място ми дойде.
-
забавно, следим го като децата
-
Привет!
-
Хубаво е да те нападнат добри спомени! И да се почувстваш пак дете, нали , Жорка?😃
Миленче, благодаря ти, че търсиш всяка следваща част от Дневника и четеш с интерес!😃 Винаги си добре дошла!🌹💞 -
И сега се сетих, как мен ме учиха да карам колело... Ех, спомени 😊
Поздравявам те. -
Интересно, забавно и с детски поглед към реалността С удоволствие чета и съм в нетърпение за новия епизод
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
