Дневникът на (НЕ!)беладжията - 3
Пак недоспал съм. Будувах до късно.
Мислех. И чувствах се като откъснат
есенен лист, полетял към земята.
Радост ли, смут ли вилнее в душата,
отговор търся, но нямам представа.
Ивето сякаш се отдалечава,
място на Таня във мен да отстъпи.
Скачам, че трябваше и да се къпя,
а пък закуска ме чака във кухнята.
Понички снощи направи ми вкусни
мама, че днес е на работа рано.
Дрехите - в коша. И бутам с коляно
вече разсънен вратата на банята.
Пускам разсеяно всичките кранове,
после нагласям вода до търпимо
и машинално се къпя. Любимо
място за мен е да бъда под душа.
Мога дори да си пея, но слуша
моят комшия, стаен зад стената.
Знам, че разказва през смях на децата
и се срамувам, че тъй ме разнася.
Пеене няма да има. Но ясно
вече ми става, че мисля за Таня
и неподвластно е туй на забрана.
Виждам, че пак заъснях и решавам,
вместо до масата сам да заставам,
понички две аз във пликче да сложа.
Нека едната за нея е. Може
да я почерпя. Та тя заслужава,
щом доброволно от срам ме спасява.
Днес на училище аз с колелото
искам да ида. Щастлив съм, защото
Танчето после до тях ще откарам.
Чувствам в главата си вече пожари.
Бързо запрашвам по пътища кратки.
Даже не помня смених ли тетрадките
снощи, подготвяйки всичко за сряда.
Влизам и бързо на мястото сядам,
а след минута часът ни започва.
Не към учителя, поглед насочвам
доста открито в съседство до мене.
Таня смутено премигва и сменя
лесно посоката, с друга по-важна.
"Нося ти нешо!" - аз исках да кажа,
но и написвам това на бележка.
Тайно подхвърлям я, но забележка
преподавателят прави ми мигом.
Листчето мое така и не стига
до получателя. Друг го разглежда.
И със учудване, вдигайки вежди,
казва учителят: - Спрете се вече!
Искам оценки, че срокът изтече,
а неоформен е още успеха.
Таня поглежда към мен за утеха,
а след звънеца ме пита направо.
- Писа ми нещо, какво е? Забавям
своите думи, но в отговор вадя
понички две и след туй "Заповядай!"
казвам и аз и подавам едната.
- Мене ли... черпиш? - заеква горката,
но продължава със поглед да пита.
Вече усещам, че в нея е скрито
свръхудоволствие и изненада.
- Вчера спаси ме и малка награда
ти се полага. Вземи и хапни си!
Радост танцува във нейните ириси,
но на вратата учител напира.
Нашият разговор с Танчето спира.
Ред е отново за сложна задачка.
Малкото листче в ръката си смачкал,
почвам условие аз да преписвам.
Чувствам как някой, душата ми стиснал,
в мен оптимизъм и страх вкоренява.
Но в коридора до мене застава
после и Таня. Закусваме двама.
- Кой ги е правил? Усмихвам се: - Мама!
- Чудни са! Поздрав на нея да пратиш!
- Таничка, искаш ли да те изпратя
след часовете? Дойдох с колелото.
Докато отговор чакам, челото
мое навел съм, в краката си гледам.
- Първо ще хапнем със теб сладоледи.
Този път аз ще почерпя! - отвръща.
- После вози ме до нашата къща.
Скачам от радост, забравил тъгата!
В мене танцува щастлива душата
и я прегръщам със плам в коридора.
- Митко, пусни ме, виж - гледат ни хора!
Времето бавно до края минава.
Бие звънецът и вече настава
пърхащо, пролетно в нас нетърпение.
Танчето сяда отпред. Без съмнение,
всички момчета завиждат ми вече.
Някой подвиква зад мене: - Човече,
и да внимавате двама в завоите!
- Няма опасност! Не ща ви конвоите!
Тръгвам. Педали ритмично натискам.
В първата пряка момичето иска
пред остъклена витрина да спреме.
- Помниш, нали? Сладолед ще ядеме! -
кани ме Таня е място избира.
- Ти посочи ми от кой. Ще сервирам
после за двама ни. Трудно решавам.
Вадя от джоба банкнота, подавам,
че ми се иска да покавалерствам.
Тя ме поглежда със строгост, отмества
бързо ръката ми с категоричност.
- Аз те поканих и плащам - Логично!
След сладоледа, по-вкусен от всичките,
който дори ми опита брадичката,
вече я водя до нейната къща.
Щом се разделяме, ставам намръщен
и ми е мъчно, че Таня я няма.
А вечерта пращам поздрав на мама
аз от девойката дето до вчера
не забелязвах, но днес съм намерил.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Нещо са се разбъркали като подреждане частите, не знам как е станало... Всъщнох, видях, че съм пропуснала да сложа тройката. Следвай цифрата в края на заглавието, тя ще те води, Иржи!😍 А хъс имам - за двама!🤣
-
Трябва да прегледам, вероятно съм пропуснала нещо и това не е първа част от новата серия, защото кога порасна Митко, кога се появи Таня?....Толкова материал има още пред теб, Мария, може и да ги оженим, а ти си наблюдателна и всички тръпки си видяла! Браво, радвам се на тоя хъс, с който твориш по една тема!
-
Мястото, където съм те върнала е хубаво, нали, Наденце? Всички искаме да се озовем отново там. Може би, защото се учихме на доброта и очаквахме света, в който навлизахме, да се окаже по-добър!❤️
-
Трепети, задачи, къде ме върна, Марийче!
-
Много трудоемка работа е това, Ники, и самата аз се питам понякога дали си заслужава. Само една част от дневника е с обем около 120 стиха, което се равнява на внушителните 30 куплета, ако си ги представим разпределени в четиристишия. Но мисля, че малкият читател заслужава този труд и, каквото зависи от мен, ще бъде направено. Стига да има хора като теб, които чакат с нетърпение продължението, макар и да се броите на пръстите само на едната ми ръка...😃 Благодаря ти!
-
Чудесна поредица, Мери!
Чакам следващата поредица! -
Момчето ни расте, наистина😃 Юношеството е красив, но труден период, а подрастващият младеж продължава да се учи на нови неща и на това, как да отговаря на света покрай него с любов. ❤️ Радвам се, че си тук, Деска!😍
-
Митето расте
-
Дени, пиша всичко това с идея за книжка, но Бог знае какво ще се случи. Прибавям твоя оптимизъм към моя и продължавам да творя - това е пътят!😍
-
Мария, голям любовник ще излезе Митето..
Много харесвам юношеските истории. Наистина смятам, че заслужават книжка! -
Често се случва така в живота. А когато една такава мъдрост е и преживяна, тя оставя отпечатък за следващите дни. Днес посветих половината от деня да напиша тази част. Радвам се, че ти е харесала, Жоро!😃
-
Да, понякога това, което търсим е пред нас, а ние с бинокъл гледаме в далечината...
Поздравявам те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
