Дневникът на (НЕ!)беладжията - 2
Спах, но сънят ми не беше спокоен.
Виждах все Ивето в образа двоен,
като от филма на ужаса слязал.
Чудех се как ли в дома ми е влязал
и се събудих с тревога голяма.
Чух, че във кухнята шеташе мама
и се промъкнах аз в банята кисел,
и притеснен, че не съм си написал
снощи домашното по геометрия.
А във бележника мой - за симетрия -
вече се мъдрят различни оценки.
Знам, че Ивета на Наско е фенка,
но е отличник и пръв е в класа ни,
няма тревоги, проблеми, забрани.
Свири момчето във някаква банда.
Шок! На такъв ли съперник попаднах?
Мама наднича във банята весело.
- Тук ли си бил? И защо си увесил
нос толкоз рано? Не спа ли спокоен?
Пресния сок съм ти сипала. Двоен!
- Мамо, защо с витамини ме тъпчеш?
Те ще премахнат ли грозните пъпки?
Тя ми се смее и роши перчема.
- Други са твоите лични проблеми,
но се обличай и чакам те в кухнята.
Хич не обичам сърдит, че и лют да си!
- Аз ли съм лют? Имах снощи кошмари.
- Те ли виновни са? - като шамари
думите нейни за мен прозвучават.
Тръгвам след майка си. Тя заслужава
аз като син със любов да я гушна,
както го правеше, щом непослушен
с поглед виновен се връщах при нея.
Колко години все двама живеем...
Мама прекъсва реката на спомена.
- Сядай да хапнеш, че времето гони те!
Пъшкам, но сока изпивам набързо.
Скачам от стола си като отвързан,
вземам готовата раница само
и от вратата "Довиждане, мамо!"
смогвам да кажа. По стълбите тичам,
новото яке, летейки, обличам.
Долу ме чакат момчета от блока.
Само след седмица свършваме срока,
ала оценки стоят колебливи.
Мама с високите тъй е щастлива!
Бързаме, някой в петите ми диша.
Трябва да взема от друг и препиша
тази домашна, от мен ненаправена.
Може да мине дори за забравена,
но от Ивета ще искам тетрадката.
Влизаме в двора и тука ме чакат
куп изненади със знак отрицателен.
Ивето няма я. А обезателно
трябва да взема от някой домашната.
Мога да искам от Наско, но страшното
е, че с това пред момчето излагам се.
Виждам го близо, в миг стойката стягам си
и се отправям аз в друга посока.
Как ще се моля на него? Жестоко
и недостойно е. Той е съперник.
Заради Ивето взел ми е мерника.
Докато в мислите мои потя се,
влиза учителят, сяда на мястото.
Вади бележник от джоба си вътрешен.
Каже ли - "Дайте домашните!"- свършено
с мене ще бъде... Какво да направя
аз и командата строга забавя?
Тръпна от страх и у мен се надига
някаква паника, мозъка вдига
тя в безсловесна, но страшна атака.
- Искам домашната аз на... Митака! -
в този миг чувам глас дрезгав да казва.
Тръпки на ужас по мене полазват,
но се притичва на помощ съдбата.
Таня набързо ми дава в ръката
нейна тетрадка, напред ме побутва.
Аз се препъвам, готов съм да срутя
даже катедрата, но съм послушен,
давам домашната чужда и сгушен
сам във страха си, нескрито треперя.
- Виждам, че отговор ти си намерил,
Митко, на сложната трета задача.
Хайде сега покажи я, обаче,
тук на дъската, щом можеш, пред всички.
Чувствам - трепери и мойта брадичка,
а във ръката троша тебешира.
Сякаш на прага съм да колабирам
и колената ми се подкосяват...
Таня изправя се да ме спасява:
- Беше му трудно и аз му показах
как теоремата той да доказва.
- Хайде, излизай и ти пред дъската! -
математикът я вика. Душата,
свита на топка, стои си у мене.
Виждам, че днеска със клин пременена е
тази, която отбягвал съм - Таня.
Ето я - пише. До нея застанал,
питам се може ли да ме обича.
Иначе как ще рискува момиче
своето име пред строгия даскал?
Случва се нещо. И може би драснато
друго за мен че е казва съдбата.
Аз с облекчение сядам. Премятам
в мойто съзнание случките с Ивето.
Ако поискате, вие ще видите
нито веднъж че не е защитила
моето име и често грешила
тя е със мнение лошо за мене.
Вглеждам се в Таня. С очите големи,
вперени в мен, тя в сърцето наднича.
Вярно е! Знам го! Та тя ме обича!
Следва:
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Не бях чела до сега поредицата за Митето,но сега от първи прочит тук съм очарована!С удоволствие ще прочета пропуснатото!Поздравления!
-
Познай за какво се сетих, като видях на гедеон юношобледото творение:
https://otkrovenia.com/bg/kartini/pyrvi-opiti-s-akvarel -
Като в живота - всичко има!
Благодаря, че намина и коментира, Пепи!😍 -
"- Мамо, защо с витамини ме тъпчеш?
Те ще премахнат ли грозните пъпки?"
😅 общочовешки проблем! -
Съвестно ми е, че посред нощ, лишавайки се от съня си, ти четеш моето Мите... Но от друга страна съм много щастлива, че го попиваш с душата си и ти е интересно, че оценяваш големия ми труд и постоянство, защото това е епична поезия, разгърната в логична последователност, а в съвремието ни няма нови образци.😃
Прегръщам те с благодарност, мила приятелко! ❤️ -
"Приятел в нужда се познава" и ето я съдбата!....А аз първо се "запознах" с Таня и добре, че се върнах...Така подробно описваш, Мария, сякаш или с теб се е случило, или си присъствала...Вече си ми обяснила как търсиш нещата, които не знаеш, а за това иска време...Възхищавам се на усърдието ти!
-
Радваш ме, скъпа, много щастлива ме правиш! ❤️
-
Изчаках да качиш повече странички от дневника на Митето и сега ги чета, с удоволствие.
-
Ники, много важна и ценна е за мен подкрепата ти! Благодаря ти сърдечно за топлите думи! 😃
-
Продължавай тази поредица Мери, дано един ден намери място в книга, където е нейното място!
Увлекателната и по детски натура, отразява един развинтен дух, който те кара да четеш и не спираш, а не би това, да не е магията на писането?! -
После - всичко, което изживяват момчетата и момичетата на неговата възраст. Готова съм да се вслушам и в съвета на помощник сценаристите!😃 Ако искаш, включи се, Деа!🌺
-
Ахааа, първи трепети...
И после? -
Светличка, винаги ми е приятно, като те видя на страничката си, а твоята подкрепа за детските ми проекти е от особено значение за мен. Благодаря ти с прегръдка, че си отново при Митето!😍
-
Неведоми са пътищата на привличането. Фен съм на Митето, следя и се вълнувам .☺
-
Митето е доволен, че продължавате да го навестявате! Благодаря ви от негово, и от свое име, Дени и Жоро!😃
-
Заплита се 😊
Поздравявам те. -
Мария, това ме върна в едни много хубави детски времена. Ученически. Просто страхотно описан е , и страхът от изпитване, и детското влюбване!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Роси, дано успея за задържа със следващите части от Дневника интереса ти! Ще бъда много щастлива! Хубава седмица ти желая!😍