Дневникът на (НЕ!)беладжията - 24
Срещата с Таничка беше страхотна!
Аз като струна пред нея изопнат,
малко комичен, дори непохватен,
но и доволен, че няма обрати,
гледах как истински тя се зарадва.
Явно не вярваше още, че здраво
беше яйцето, с което се сбори,
но във очите ѝ в миг се разтвори
тази усмивка, по детски лъчиста,
дето искри като слънцето с чиста
и неподправена с нищо възбуда.
Някъде чел бях и - да! - пеперуди
в мен затанцуваха, скрити в стомаха.
Звучни възторзи със звън се разляха
и водопадно се втурна кръвта ми.
- Мите, строших яйчицето ти! Срам ме е,
сякаш виновна пред тебе съм в нещо...
Беше гальовен гасът, а горещо
стана ми, сякаш нагря ми сърцето.
Аз се наведох, целунах нослето,
вирнато като въпрос пред очите ми.
А пеперудите в мене излитнаха –
цветни балони, от вятър понесени.
- Силният тук победи и естествено
бе, че яйцето борак се оказа.
Спри и не бързай с вина да наказваш
себе си! - гушнах аз мойто момиче.
А пък сърцето ми, сякаш бях тичал,
още подскачаше в мен като лудо.
- Винаги друг побеждава ме. Чудо
е, че сега победителят аз съм.
- Таничка мила, това е прекрасно,
много жадувах така да се случи.
Време е себе си ти да научиш,
че и на тебе победа се пада!
Исках да стане така и не страдам!
Таня ръката ми стисна, разбрала,
че любовта ни, във нас затрептяла,
може със жест, незначителен даже
свойто красиво лице да покаже.
После на пейката ние доволни
от козунака на баба ми Койна
хапнахме с вкус на лимон и стафиди.
- Сладък обичам го! Не да се свидят
и захарта, и яйцата на майстора.
Печен в пещта, без дори вентилатора,
в печката нова да трябва да включваш.
Винаги сигурен, че ще получи
нежен загар козунакът отгоре!
Знания Таня показа. Да споря
нямаше смисъл със мойто момиче.
После до Бойко щастливи изтичахме
да го зарадваме с нея за празника.
- Цял предиобед с надежда ви чаках,
сигурен бях, че при мене ще минете.
- Как си? - попитах го. - Тази настинка
няма ли вече от теб да си тръгва?
Време е, мисля си, да я изпъдим!
Хайде, яйцето сега ще покаже.
- Аз не обичам закани по вражески! -
Бойко отвръща. Едно си избира,
ъгъл на удара точен намира
и е строшено яйцето червено.
- Виж се, по-силен си вече от мене! -
мъча се аз оптимизъм да вдъхна.
Бойко със лека усмивка въздъхва
и към уста козуначе поднася.
- Много е вкусно! И селско е - ясно,
плетено майсторски, с тъмни жълтъци.
Мойта съпруга яйца си поръчваше,
прави ли нещо, специално от село.
И козунак, и погачи умело
тя майстореше. Добра се оказа.
Ала я няма... И като проказа
в мене без жалост навлиза тъгата.
Трудно животът върви без жената...
Таня предлага яйце за разтуха.
Борят се. - Счупи го! Тука е кухо,
то за това с леснина се предаде.
- Друго за тебе сега ще извадя! -
бързо разтварям и ровя в торбата.
- Стига! Това е игра за децата.
Днес наведнъж ли да счупиме всички?
Пипа си джоба и вади парички -
някакви смачкани дребни банкноти.
- Вчера в градината ги заработих,
минах с косата тревата пораснала.
После бълдъзата каза, че ясен
станал трудът ми и за общинарите,
та ми платиха. За дето нашарихте
тези яйца, а и мен не забравихте,
да ви платя за труда - заповядайте!
- Днес възкресение ние празнуваме!
Как ще ни плащаш човече, ти чуваш ли
своите думи? За теб е торбата !
Имаме в повече и със приятел
всеки трапезата своя споделя!
Нека във светлата Божа неделя
ти да почувстваш и обич, и грижа!
Бойко поглажда брадата си рижа
и ни прегръща със сълзи в очите.
- Моля ви, щом е така, да простите!
Следва:....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
