Дневникът- Привечер
Дневникът- Привечер
Прѝвечер Времето спря и въздъхна,
а потокът от хора, забързан, потече.
Клаксон изписка след кискащ се луд
и се втурна към своята приказна вечер.
Попресипнал от жълтата светлина
светофарът, слънчасал, с мъка стърчи
сред неона на хаоса, с аромат на бензин,
за да пази ония, които отиват все по-далече.
Лампите кашлят. Пръска летният дъжд
обещания за зелена прохлада. И ръмжи
изпод всичките четири гуми асфалтът на новия път,
поиздънен тук-там от фалшиви ремонтни кърпежи.
Стиснал в двата си делнични ириса мъката
булевардът провлачва човешките стъпки към залеза.
Обеща ми, че няма да бърза утре по тъмно
да навлича връз утрото ничии вечни забрани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Бети, иска ми се историите да се разказват под ново заглавие. "Дневникът" (като символ) за мен беше и си остава място на преподадените и понякога зле научени уроци, място с оценки и отсъствия, място на израстването, на идването и после на сбогуването с една възраст и навлизането в друга. Още мисля по въпроса и не съм избрала ново заглавие...
