Дневникът- Привечер
Дневникът- Привечер
Прѝвечер Времето спря и въздъхна,
а потокът от хора, забързан, потече.
Клаксон изписка след кискащ се луд
и се втурна към своята приказна вечер.
Попресипнал от жълтата светлина
светофарът, слънчасал, с мъка стърчи
сред неона на хаоса, с аромат на бензин,
за да пази ония, които отиват все по-далече.
Лампите кашлят. Пръска летният дъжд
обещания за зелена прохлада. И ръмжи
изпод всичките четири гуми асфалтът на новия път,
поиздънен тук-там от фалшиви ремонтни кърпежи.
Стиснал в двата си делнични ириса мъката
булевардът провлачва човешките стъпки към залеза.
Обеща ми, че няма да бърза утре по тъмно
да навлича връз утрото ничии вечни забрани.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Бети, иска ми се историите да се разказват под ново заглавие. "Дневникът" (като символ) за мен беше и си остава място на преподадените и понякога зле научени уроци, място с оценки и отсъствия, място на израстването, на идването и после на сбогуването с една възраст и навлизането в друга. Още мисля по въпроса и не съм избрала ново заглавие...
