30.09.2020 г., 8:16 ч.

До дъно 

  Поезия
518 9 26

Понеже аз ще плащам , ти поръчвай

 

на виното червената горчилка.

 

В дълбоките ми стъпки под кръвта ти

 

дали си струва пак да се разминем?

 

Цената е безумно завишена,

 

а ние сме до костите раними.

 

И сто пъти сърцето ти да взема

 

не стигат за един живот, любими.

 

Не стигат за да си простим отново

 

дали си струва тази късна среща?

 

След болката от нашите окови

 

не мога в свободата да прогледна.

 

Понеже ти си тръгваш, аз обичам

 

до дъното на пълната ти чаша,

 

до края на последната ти сричка

 

до смисъла да има нещо наше.

 

До дъното. Аз плащам. Не оставай.

 

Забравям те. Забравям те. Нарочно.

 

Повтаряй си , че няма ме- повтаряй,

 

докато вечността ни стане точка

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Теди!
  • "До дъното. Аз плащам...
    докато вечността ни стане точка."
    Много хубаво, с категоричност! ❣
  • Веси, Албенче, благодаря.
  • Много хубаво стихотворение! Поздрав и от мен!
  • Сгъстяваш боите все повече до финала, където е кулминацията. Браво, Деница!
  • Благодаря, Наденце
  • Разкош!
  • Много сте мили. Благодаря!
  • Много сербез звучи, Дени!... Ултимативно хем, тъга и малко скрита надежда, но тая точка е толкова категорична, че говори за силна жена! И поетеса с дарба да го изрази!!
  • Прекрасно е, Дени!
    И сто пъти сърцето ти да взема
    не стигат за един живот, любими.
    Не стигат за да си простим отново
    дали си струва тази късна среща?
    След болката от нашите окови
    не мога в свободата да прогледна.
  • Елка, радвам се
  • Много въздействащо!
  • Не, не, ти ❤️
  • На дъното ли? На върха си, Дени!
  • Благодаря, Елмаз 😊
  • Прекраснооо
  • Красе, Вики ☺️
  • Хубаво!
  • Не се доверявай на новините и на тия дето поръчват, пият и забравят за сметката. А иначе - гръмни каквото е най-наблизо , чак пък до Патая да се мориш
  • Мария, удоволствието е мое!
    Георги, радвам се, че ти харесва!
    Генек.. ах тези бедра, навсякъде бедра виждаш! :D
    Юри, понеже ти ми го предлагаш, заминавам! :D
    Иве, благодаря ти
  • Много силно, а финалът направо заковава...Браво, Деничке! 👏
  • Дени! 😊
    Понеже пишеш толкова красиво,
    горчилката с усмивка подмини.
    Купи шампанско, много ти отива!
    И на Патая с някой го гръмни!
  • Уха!
    Квантовата теория в любовен екстаз!
    И в тая точка
    са събрани
    бедра,
    бедра,
    бедра
    безброй...
    Огромно стадо
    от бедра безкрайни
    опасва малкия диван...
    Последно -
    ще повтарям
    и повтарям...
    Не ще ми стигне
    "Камасутрата"...
    Повтарянето
    залог е за успеха...
    И за женската признателност
    във любовта...
  • Охо, много силно, с ударен финал.
    Поздравявам те.
  • Много силно ударно начало и една серпентинена нишка на тъга, която свети с изящество в думите!👏
    Аплодирам желанието, постоянството и умението ти да издигаш все по-високо поетичния си ръст, Деничка!🤗💞 Браво!👏
  • Благодаря, Марианче.
Предложения
: ??:??