До дъно
Понеже аз ще плащам , ти поръчвай
на виното червената горчилка.
В дълбоките ми стъпки под кръвта ти
дали си струва пак да се разминем?
Цената е безумно завишена,
а ние сме до костите раними.
И сто пъти сърцето ти да взема
не стигат за един живот, любими.
Не стигат за да си простим отново
дали си струва тази късна среща?
След болката от нашите окови
не мога в свободата да прогледна.
Понеже ти си тръгваш, аз обичам
до дъното на пълната ти чаша,
до края на последната ти сричка
до смисъла да има нещо наше.
До дъното. Аз плащам. Не оставай.
Забравям те. Забравям те. Нарочно.
Повтаряй си , че няма ме- повтаряй,
докато вечността ни стане точка
© Деница Гарелова All rights reserved.
