До дъщеря ми
Какво е щастието, дъще,
самотен мак, сред цъфналата ръж,
гласът на чучулига нежна
и шепотът на топъл дъжд!
Нима това не е магия,
под клонеста топола да заспиш,
и в съня ти сладък да достига
ромон на потока жив!
Да има две ръце, които те прегръщат,
едно сърце за тебе да тупти,
и болката по загубеното
с теб сподели!
Щастие е да те има,
магия чудна си ти,
щом има те на този свят,
следа след теб остави!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бонка Василева Всички права запазени
