23 jun 2014, 0:11

До дъщеря ми 

  Poesía » Civil
1207 0 5

     

                            Какво е щастието, дъще,

                            самотен мак, сред цъфналата ръж,

                            гласът на чучулига нежна 

                            и шепотът на топъл дъжд!

                            

                            Нима това не е магия,

                            под клонеста топола да заспиш,

                            и в съня ти сладък да достига 

                            ромон на потока жив!

 

                            Да има две ръце, които те прегръщат,

                            едно сърце за тебе да тупти,

                            и болката по загубеното

                            с теб сподели!

      

                            Щастие е да те има,

                            магия чудна си ти,

                            щом има те на този свят,

                            следа след теб остави!

                         

© Бонка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??