До дъщеря ми
Какво е щастието, дъще,
самотен мак, сред цъфналата ръж,
гласът на чучулига нежна
и шепотът на топъл дъжд!
Нима това не е магия,
под клонеста топола да заспиш,
и в съня ти сладък да достига
ромон на потока жив!
Да има две ръце, които те прегръщат,
едно сърце за тебе да тупти,
и болката по загубеното
с теб сподели!
Щастие е да те има,
магия чудна си ти,
щом има те на този свят,
следа след теб остави!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бонка Василева Todos los derechos reservados
