До Фичо по повод "Ромски романс"
съм роден у Факултето.
Моят дядо, будалата,
някъде преди Девети
взел, че купил там место.
За късмет властта народна
тук замесила тесто
ромо-българско. Угодно
явно й било така!
Та какво съм там изпатил,
вярвай ми, ще ти река,
нямаш си хабер, приятел!
Как откраднаха сестра ми
наш`те мили братя роми,
как са били мен, баща ми,
постоянните погроми...
Идиличната картина
що рисуваш тука, Фичо,
да ти кажа, ми прилича
на парченце незначимо
от един гигантски пъзел.
Истината е, че всички
сме завързани във възел
от пороци и привички,
предразсъдъци и догми
и като в трагична драма,
хепиенд развръзка няма!
Вярвай ми! Така е, Бога ми!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени