До изгрева…
Заспива залеза. Прелива в хоризонта.
Небето свети в синьо и мълчи.
Една надежда тихичко прорязва
запратени към бъдното мечти.
У мене се преплитат вечни тайни
и пътища далечни към звезди.
Не ми е позволено да съм слаба,
пак вътрешното шепне „Полети“.
И аз разпалвам скритият си пламък.
Криле разпервам. Птица съм. Копнеж.
Зад мен остават думите във кратък
изписан по виражите стремеж.
До изгрева душата ми свободна
се рее в най-високото. Тупти.
Целуната от Бог се връща нова
във моите всевиждащи очи.
21.09.2018г.
Елица
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
