До корен

Коментари

• 

  tsveti4ka (Цвет)

  Благодаря Ви, Анета! Радвам се, че мога да разчитам на Вашето разположение!

  2012-01-23T20:12:57+02:00
• 

  Aneta_kz (Анета)

  Спечели ме като твой читател, Регина, с думите си по-долу. Радвам се, когато видя някой и още повече, ако е млад човек, който не приема критиката като злобарство. Критиката е урок за този, който иска да се научи! Вярвам, че ти искаш точно това и съм сигурна, че ще го постигнеш! Ще бъда наблизо и ще следя напредъка ти.
  Успех, момиче!!!

  2012-01-23T19:53:52+02:00
• 

  tsveti4ka (Цвет)

  Благодаря Ви! За критиката. Уважавам мнението Ви, също и това на всеки автор/читател тук. Е, рядко наминават при мен, за жалост, но когато - винаги се радвам, независимо от това дали коментарът е критичен или не толкова. Отново ще повторя - нямам претенции за поетеса. Но се налага да споделя, че сама не виждам точно "бъбривост" и "фантастични метафори" в този текст. Но, предполагам, човек не винаги - или поне рядко - може да види в нещо свое несъвършенства. Независимо от усърдието, с което може да се опитва да се вгледа в него обективно. Мисля си, може би някои хора се раждат поети, т.е. имат талант, други - навярно - стават такива, натрупват умения. Аз? Аз не се поставям в нито една от тези условни клас(ифик)ации. И Ви моля, имайте предвид това, когато отправяте критика.
  Критикът като лош човек? Е, това е смехотворно. Съжалявам, ако съм оставила такова впечатление с предишното си изказване (далеч не го твърдя)! Не просто (я) приемам, а ИСКАМ критика. Както вече споменах и по-долу. Докъдето биха ми стигнали възможности, бих искала да търпя развитие. Затова продължавам да публикувам, с надеждата, че градивната критика ще дойде и аз няма да я оставя да ми се изплъзне и да ми отнеме онова, към което се стремя - развитието. При това не само в рамките на поетиката, а изобщо.
  
  ПП: "А този стих, по мое виждане, беше бъбрив, налице са и сега словесни излишества, липсва драматизма на поднесените внушения. Добре е, че най-спорното е премахнато." Не е променян. В този си вид беше поначало.

  2012-01-23T19:31:11+02:00
• 

  severianin (Валентин Чернев)

  Вярно, сарказмът е множко, за което моля за извинение, но дано ми повярвате, не искам да засегна никого. Но натрупването на претенциозни, явна фантастични метафори и сравнения, не е пътят да се постигне вълнуваща поезия. Големият ни поет Иван Динков твърди, че "качеството на поетичното слово се определя от количеството мълчание, което съдържа в себе си". А този стих, по мое виждане, беше бъбрив, налице са и сега словесни излишества, липсва драматизма на поднесените внушения. Добре е, че най-спорното е премахнато.
  Но значи ли, че всеки, който си позволи да критикува, е лош човек?

  2012-01-23T18:23:17+02:00
• 

  tsveti4ka (Цвет)

  Простете, естествен е... Доколкото естествено усещане ме е тласнало към белия лист. Не (искам да) се оправдавам, макар да си давам сметка, че написаното ще звучи именно като оправдание. Излишно саркастичен коментар. С биването си нямам ЧАК такива проблеми сякаш. В отвъдното май нямат интернет? За упражняването. Исках да загатна една разлика между "съществуване" и "живеене". Обаче май и тук пословично бъркам. И такава нямало. Тавтологичното (само)изричане се отнася за истината. А тя е... ами истина. И някак в природата си е тавтологична. Философски работи. Няма да навлизам. Да си представим условно, че "тавтологичен" не е СЪВСЕМ случайно/"маниерно" употребена дума? Съжалявам, че не съм прочетена така, както бих искала. Вероятно грешката е в моя телевизор. Но и така да е, това е сайт за откровения! Аз съм откровена в раздел "поезия" така, както мога и искам към този момент. Дано някой ден не бъда обвинявана в "маниернечене" и "фалшива поетика", понеже, знам ли, грозно звучи..., когато само споделям (откровено) плодове на моментни състояния. Но до този ден май има доста дни. Аз ще си се упражнявам, да.
  И ще се радвам на критика, добронамерена в най-добрия случай. Нека не бъда криворазбрана. Бсъщност Ви благодаря, че отделихте време да коментирате. Не се изживявам като поетеса, затова не го приемам навътре. И вероятно обичам да се обяснявам повече, отколкото е нужно... :D
  
  ПП: Колко странно, че именно днес Ви четох...
  
  Лъки, не се прадавам! Нали все още дишам...

  2012-01-22T19:19:58+02:00