tsveti4ka (Цвет)
198 273
22 янв. 2012 г., 16:11

До корен 

  Поэзия
695 0 7

Не дойдох в този свят, за да бъда щастлива.
А едва ли ще бъдеш и ти, не и с мен.
Всеки ден упражнявам се да бъда жива.
И все още не мога - не мога съвсем...

Не дойдох в твоя дом да бъда разлистена.
Като кактус - цъфтя, вода - не обичам.
Дотук ти оказваш се моята истина.
Изричай се още. И тавтологичен.

Дойдох в този свят, за да бъда несбъдната.
Затова най-добре - да! - избягай от мен.
Всеки ден - до забрава - аз ще те изтръгвам.
От дълбоките мисли до корен, съвсем.

© Цвет Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви, Анета! Радвам се, че мога да разчитам на Вашето разположение!
  • Спечели ме като твой читател, Регина, с думите си по-долу. Радвам се, когато видя някой и още повече, ако е млад човек, който не приема критиката като злобарство. Критиката е урок за този, който иска да се научи! Вярвам, че ти искаш точно това и съм сигурна, че ще го постигнеш! Ще бъда наблизо и ще следя напредъка ти.
    Успех, момиче!!!
  • Благодаря Ви! За критиката. Уважавам мнението Ви, също и това на всеки автор/читател тук. Е, рядко наминават при мен, за жалост, но когато - винаги се радвам, независимо от това дали коментарът е критичен или не толкова. Отново ще повторя - нямам претенции за поетеса. Но се налага да споделя, че сама не виждам точно "бъбривост" и "фантастични метафори" в този текст. Но, предполагам, човек не винаги - или поне рядко - може да види в нещо свое несъвършенства. Независимо от усърдието, с което може да се опитва да се вгледа в него обективно. Мисля си, може би някои хора се раждат поети, т.е. имат талант, други - навярно - стават такива, натрупват умения. Аз? Аз не се поставям в нито една от тези условни клас(ифик)ации. И Ви моля, имайте предвид това, когато отправяте критика.
    Критикът като лош човек? Е, това е смехотворно. Съжалявам, ако съм оставила такова впечатление с предишното си изказване (далеч не го твърдя)! Не просто (я) приемам, а ИСКАМ критика. Както вече споменах и по-долу. Докъдето биха ми стигнали възможности, бих искала да търпя развитие. Затова продължавам да публикувам, с надеждата, че градивната критика ще дойде и аз няма да я оставя да ми се изплъзне и да ми отнеме онова, към което се стремя - развитието. При това не само в рамките на поетиката, а изобщо.

    ПП: "А този стих, по мое виждане, беше бъбрив, налице са и сега словесни излишества, липсва драматизма на поднесените внушения. Добре е, че най-спорното е премахнато." Не е променян. В този си вид беше поначало.
  • Вярно, сарказмът е множко, за което моля за извинение, но дано ми повярвате, не искам да засегна никого. Но натрупването на претенциозни, явна фантастични метафори и сравнения, не е пътят да се постигне вълнуваща поезия. Големият ни поет Иван Динков твърди, че "качеството на поетичното слово се определя от количеството мълчание, което съдържа в себе си". А този стих, по мое виждане, беше бъбрив, налице са и сега словесни излишества, липсва драматизма на поднесените внушения. Добре е, че най-спорното е премахнато.
    Но значи ли, че всеки, който си позволи да критикува, е лош човек?
  • Простете, естествен е... Доколкото естествено усещане ме е тласнало към белия лист. Не (искам да) се оправдавам, макар да си давам сметка, че написаното ще звучи именно като оправдание. Излишно саркастичен коментар. С биването си нямам ЧАК такива проблеми сякаш. В отвъдното май нямат интернет? За упражняването. Исках да загатна една разлика между "съществуване" и "живеене". Обаче май и тук пословично бъркам. И такава нямало. Тавтологичното (само)изричане се отнася за истината. А тя е... ами истина. И някак в природата си е тавтологична. Философски работи. Няма да навлизам. Да си представим условно, че "тавтологичен" не е СЪВСЕМ случайно/"маниерно" употребена дума? Съжалявам, че не съм прочетена така, както бих искала. Вероятно грешката е в моя телевизор. Но и така да е, това е сайт за откровения! Аз съм откровена в раздел "поезия" така, както мога и искам към този момент. Дано някой ден не бъда обвинявана в "маниернечене" и "фалшива поетика", понеже, знам ли, грозно звучи..., когато само споделям (откровено) плодове на моментни състояния. Но до този ден май има доста дни. Аз ще си се упражнявам, да.
    И ще се радвам на критика, добронамерена в най-добрия случай. Нека не бъда криворазбрана. Бсъщност Ви благодаря, че отделихте време да коментирате. Не се изживявам като поетеса, затова не го приемам навътре. И вероятно обичам да се обяснявам повече, отколкото е нужно... :D

    ПП: Колко странно, че именно днес Ви четох...

    Лъки, не се прадавам! Нали все още дишам...
  • Не се предавай момиче!Щастието е начин на мислене,а от там и поглед към света!
  • С всякакви поетични адресати ми се е случвало да се срещам, но с тавтологичен ми е за първи път. При това той сам трябва да се изрече. Май и тук маниерността е преляла чашата!
    Много ме натъжи постоянството на авторката - такова младо момиче! - ежедневно да се упражнява да бъде жива - и все да не успява. Или поне "не съвсем". Но си казах, че щом сама си е избрала да е в сайта Регина Мортуа, сигурно не се шегува - една мъртва царкиня може и да има проблеми с битието. Ама дано все пак се научи да е жива. Тогава сигурно ще напише и естествени, хубави, без фалшива поетика стихове.
    Желая й го от сърце!
Предложения
: ??:??