16.03.2011 г., 21:01

До къде искам да достигна?

562 0 2





Приех живота си объркан,
през бури от сълзи, отвени с ветрове,
по-чакълест път, с годините изтъркан,
хвърлящ ме в падения и стръмни върхове.

Докосвах мечти неосъществими,
виждах ги, сякаш бяха моята реалност,
правих грешки непростими,
в свят, обгърнат от баналност.

И днес все още аз се питам.
,,До къде искам да достигна?''
И едничко аз си имам, че обичам
и вярвам ще бъда, ще постигна...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елeна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...