Senni (Силвия)
162 1968
25.07.2008 г., 10:08 ч.

До кърваво 

  Поезия » Философска
496 0 9

Полепнал животът се стича,

насъсква пореден палач,

ужасяващо демони вплита

и разкъсва последния плащ.

 

От голота изтръпвам кристално,

от лунни лъчи ослепях,

от войни за незначителни тайни

се разтопих в пустинен пейзаж.

 

И влизах, от илюзии превзета,

излизах наранена "на парче",

изяждах болката в очите,

политах към издъхнало небе.

 

Химерите превзеха световете,

на гилотината издигаха мечта,

на нишката прегризваха душата

и изкопаха гроб на вечността.

 

А вечност няма... в нея бях родена,

от нея пих на глътки любовта,

във нея ще изгасна... ще изтлея,

духни свещта... навън е слепота.

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??