25.07.2008 г., 10:08 ч.

До кърваво 

  Поезия » Философска
574 0 9
Полепнал животът се стича,
насъсква пореден палач,
ужасяващо демони вплита
и разкъсва последния плащ.
От голота изтръпвам кристално,
от лунни лъчи ослепях,
от войни за незначителни тайни
се разтопих в пустинен пейзаж.
И влизах, от илюзии превзета,
излизах наранена "на парче",
изяждах болката в очите,
политах към издъхнало небе. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Предложения
: ??:??