Senni (Силвия)
162 1968
Jul 25, 2008, 10:08 AM

До кърваво 

  Poetry » Phylosophy
594 0 9
Полепнал животът се стича,
насъсква пореден палач,
ужасяващо демони вплита
и разкъсва последния плащ.
От голота изтръпвам кристално,
от лунни лъчи ослепях,
от войни за незначителни тайни
се разтопих в пустинен пейзаж.
И влизах, от илюзии превзета,
излизах наранена "на парче",
изяждах болката в очите,
политах към издъхнало небе. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Random works
: ??:??