До кърваво
Полепнал животът се стича,
насъсква пореден палач,
ужасяващо демони вплита
и разкъсва последния плащ.
От голота изтръпвам кристално,
от лунни лъчи ослепях,
от войни за незначителни тайни
се разтопих в пустинен пейзаж.
И влизах, от илюзии превзета,
излизах наранена "на парче",
изяждах болката в очите,
политах към издъхнало небе.
Химерите превзеха световете,
на гилотината издигаха мечта,
на нишката прегризваха душата
и изкопаха гроб на вечността.
А вечност няма... в нея бях родена,
от нея пих на глътки любовта,
във нея ще изгасна... ще изтлея,
духни свещта... навън е слепота.
© Силвия All rights reserved.
Поздрави за стиха!
