До лудост
Луда, такава ме наричай, ако щеш.
(Все тая ми е! Всичко ми отива …)
Докосвам те, целувам те с копнеж,
на глътки като вино те отпивам.
А ти горчиш… Нестихващо горчиш.
На гърлото ми дяволски присядаш.
Истинско е виното, което отлежи,
тогава може да ти донесе наслада.
Тогава само с глътка ще те покори
до лудост и до болка, до припадък,
но кой нормален може да му устои,
щом, опиянен, животът му е сладък…
28.05.2012г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
