May 31, 2012, 8:55 PM

До лудост 

  Poetry » Love
1039 0 10


Луда, такава ме наричай, ако щеш.

(Все тая ми е! Всичко ми отива …)

Докосвам те, целувам те с копнеж,

на глътки като вино те отпивам.

 

А ти горчиш… Нестихващо горчиш.

На гърлото ми дяволски присядаш.

Истинско е виното, което отлежи,

тогава може да ти донесе наслада.

 

Тогава само с глътка ще те покори

до лудост и до болка, до припадък,

но кой нормален може да му устои,

щом, опиянен, животът му е сладък…

 

 

28.05.2012г.



© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??