11.09.2007 г., 7:55 ч.

До лудост 

  Поезия
547 0 11
                                  "От сърцето за сърцата"
                                                   Бетовен

Живее ми се, знаете ли. Като бял ден, не тягостно.
До лудост ми се живее. Необуздано и радостно!
Щастието обяснява ли се!? То се отгатва.
Но не в безцветен поглед. Като в схватка.
Виждам го във  сънищата. Намерено, свети!
С кристална звучност! От глухарче семе!
Идва от сърцето. Страстно и горещо!
С чар на новотата. Свличаща се дреха!
В две реки течащи. С  склонност да се слеят!
Плаче ми смехът. А сълзи се смеят!
Без да обясняват. Даже и нехаят!
В срам отстъпва разумът. И се кае.
Няма да му угоди сърцето. То си знае!

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??