До лудост
"От сърцето за сърцата"
Бетовен
Живее ми се, знаете ли. Като бял ден, не тягостно.
До лудост ми се живее. Необуздано и радостно!
Щастието обяснява ли се!? То се отгатва.
Но не в безцветен поглед. Като в схватка.
Виждам го във сънищата. Намерено, свети!
С кристална звучност! От глухарче семе!
Идва от сърцето. Страстно и горещо!
С чар на новотата. Свличаща се дреха!
В две реки течащи. С склонност да се слеят!
Плаче ми смехът. А сълзи се смеят!
Без да обясняват. Даже и нехаят!
В срам отстъпва разумът. И се кае.
Няма да му угоди сърцето. То си знае!
Бетовен
Живее ми се, знаете ли. Като бял ден, не тягостно.
До лудост ми се живее. Необуздано и радостно!
Щастието обяснява ли се!? То се отгатва.
Но не в безцветен поглед. Като в схватка.
Виждам го във сънищата. Намерено, свети!
С кристална звучност! От глухарче семе!
Идва от сърцето. Страстно и горещо!
С чар на новотата. Свличаща се дреха!
В две реки течащи. С склонност да се слеят!
Плаче ми смехът. А сълзи се смеят!
Без да обясняват. Даже и нехаят!
В срам отстъпва разумът. И се кае.
Няма да му угоди сърцето. То си знае!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
