До малката вещица
Ти ли бъркаш из мислите ми
оставени встрани за после?
Редът ми създава усещане
за извити ръце и не си го причинявам.
Няма нужда да сменяш роклята
с празнична, защото си тъжна.
Развържи си обувките,
чувствай се боса.
Познавам стъпките ти минали
през мен в неочакване и те
лъжа, че не съм те познала.
Трохичките на Хензел и Гретел
ме доведоха до тайната колиба
с бисквитените ти магии.
Отръфнах от всяка и познавам
вкуса им. Внимавай, вкусът на
синьо, понякога ме дразни!
Карай, пак ще се обичаме на тъмно,
скрити зад косите на Рапунцел.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Misteria Vechna Всички права запазени
