До малката вещица
Ти ли бъркаш из мислите ми
оставени встрани за после?
Редът ми създава усещане
за извити ръце и не си го причинявам.
Няма нужда да сменяш роклята
с празнична, защото си тъжна.
Развържи си обувките,
чувствай се боса.
Познавам стъпките ти минали
през мен в неочакване и те
лъжа, че не съм те познала.
Трохичките на Хензел и Гретел
ме доведоха до тайната колиба
с бисквитените ти магии.
Отръфнах от всяка и познавам
вкуса им. Внимавай, вкусът на
синьо, понякога ме дразни!
Карай, пак ще се обичаме на тъмно,
скрити зад косите на Рапунцел.
© Misteria Vechna All rights reserved.
