18.09.2008 г., 18:23

До морето

579 1 2
Здравей, море, при теб се връщам - ето,
нали ти казах, че ще дойда пак
да видя птиците в небето,
кръжащи волно над твоя бряг.
При теб съм пак, море, хей - виж ме!
При теб съм пак след толкова лета
да чуя пак неволната въздишка,
извираща нейде из твойте недра.
Нима и ти тъгуваш, миличко море?
Дали някой досега се е замислял?!
Може би и ти искаш да имаш дете
от принц, от сънища измислен?!
Недей, море, чуй - не тъгувай!
Недей мечта за любовта,
по-добре слънцето сънувай
и вятъра, и птичите ята...
Те никога не ще те наранят,
а любовта... тя всичко ще ти вземе, 
но щастие не ще ти подари...
Послушай ме, море, виж мене!
За любовта и аз така жадувах,
но вгледай се във мен сега -
много малко време ликувах,
много повече болка ми донесе любовта.
Сега искам като тебе да съм горда,
да бъда нежна и топла като твоя бряг,
но не ми остана никаква гордост,
не мога... не искам да обичам пак!
Ето, в твоя пясък бавно потъват нозете ми,
ти ме прегръщаш нежно, както майка - дете
чувствам как мило хващаш ръцете ми...
Колко е хубаво... Вземи ме, море!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Андреева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....