valerileri (Валентина Андреева)
2 0
18.09.2008 г., 18:23 ч.

До морето 

  Поезия
469 0 2
Здравей, море, при теб се връщам - ето,
нали ти казах, че ще дойда пак
да видя птиците в небето,
кръжащи волно над твоя бряг.
При теб съм пак, море, хей - виж ме!
При теб съм пак след толкова лета
да чуя пак неволната въздишка,
извираща нейде из твойте недра.
Нима и ти тъгуваш, миличко море?
Дали някой досега се е замислял?!
Може би и ти искаш да имаш дете
от принц, от сънища измислен?!
Недей, море, чуй - не тъгувай!
Недей мечта за любовта,
по-добре слънцето сънувай
и вятъра, и птичите ята...
Те никога не ще те наранят,
а любовта... тя всичко ще ти вземе, 
но щастие не ще ти подари...
Послушай ме, море, виж мене!
За любовта и аз така жадувах,
но вгледай се във мен сега -
много малко време ликувах,
много повече болка ми донесе любовта.
Сега искам като тебе да съм горда,
да бъда нежна и топла като твоя бряг,
но не ми остана никаква гордост,
не мога... не искам да обичам пак!
Ето, в твоя пясък бавно потъват нозете ми,
ти ме прегръщаш нежно, както майка - дете
чувствам как мило хващаш ръцете ми...
Колко е хубаво... Вземи ме, море!!!

© Валентина Андреева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??