valerileri (Валентина Андреева)
2 0
Sep 18, 2008, 6:23 PM

До морето 

  Poetry
470 0 2
Здравей, море, при теб се връщам - ето,
нали ти казах, че ще дойда пак
да видя птиците в небето,
кръжащи волно над твоя бряг.
При теб съм пак, море, хей - виж ме!
При теб съм пак след толкова лета
да чуя пак неволната въздишка,
извираща нейде из твойте недра.
Нима и ти тъгуваш, миличко море?
Дали някой досега се е замислял?!
Може би и ти искаш да имаш дете
от принц, от сънища измислен?!
Недей, море, чуй - не тъгувай!
Недей мечта за любовта,
по-добре слънцето сънувай
и вятъра, и птичите ята...
Те никога не ще те наранят,
а любовта... тя всичко ще ти вземе, 
но щастие не ще ти подари...
Послушай ме, море, виж мене!
За любовта и аз така жадувах,
но вгледай се във мен сега -
много малко време ликувах,
много повече болка ми донесе любовта.
Сега искам като тебе да съм горда,
да бъда нежна и топла като твоя бряг,
но не ми остана никаква гордост,
не мога... не искам да обичам пак!
Ето, в твоя пясък бавно потъват нозете ми,
ти ме прегръщаш нежно, както майка - дете
чувствам как мило хващаш ръцете ми...
Колко е хубаво... Вземи ме, море!!!

© Валентина Андреева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??