До моя космически Двойник, където и да е той във

Вселената...

(поема)

Замислен залез в багри теменужни

над мен разпръсва приказен разкош,

щом някъде из ширините южни

застига ме настъпващата нощ...

И тя се спуска с мигове уютни –

(в тях вечно съм готов за диалог!)

но имам толкова въпроси смутни,

а те са непосилни и за Бог!...

... На Морската стихия необята

и непостижните над мен Звезди

завинаги ме свързват със Земята –

и искам да оставя тук следи...

А във безбройните превъплъщения,

че даже и без божия ръкá

във ъгъла на някоя Вселена –

с на мойта идентична „Дѐ-Ен-Кá” –*

навярно имам Двойник аз, в Безкрая

на лудо пожелани Световѐ!...

... Към него аз в такава нощ блуждая,

а ни делят Светлинни вековѐ!...

... Разделя ни космическата бездна

и всичко не разбрано между нас,

но общата ни Прародина звездна

ни свързва с Гравитационна страст...

– Далѝ сега, там „горе”, от Звездата,

която е за тебе Дом любим –

и ти към мене гледаш, Непознати

мой Двойнико, с копнеж не утолим?...

Далѝ сега при теб е също вечер

със залез възхитително-красив

и на небето ти изгряват вече

Звездите помнещи и своят: Взрив!...**

А и нощта навярно като тая е,

която кара ме да се врекá

да търся свои Двойници в Безкрая...

... На Вечността замислен на брега!...

... И тъй, аз пак решавам да поема

на Космосът мъгляв през Пустошта

и през невидимата паст на Времето:

с могъщите крила на Мисълта...

Понеже само с нея е възможно

да надделея гравитацията сам...

... Оглеждам се умислено, тревожно,

че и за нея е далеко: „Там”!...

А може би, от Вечността поканени

реално ще се срещнем някой ден

със тайни за „Началото” (забравени!)

и в разговор по братски откровен...

Надявам се Човешката зараза

от вирусът зловещ на Глупостта:

превръщащ бързо Любовта в Омраза

при теб да е безсилен за Страстта!...

Не бих желал дори да обяснявам

и смисълът на думата: „война” –

дано остане тя „патентно право”

единствено в Планетата Земя!...

.. Но искал бих, мой Двойнико космичен,

на теб тогава да разкажа как:

в такава нощ при мен едно Момиче –

доведе Любовта на онзи бряг!...

И как вълшебно в залезът внезапно

омесиха се с чудни светлини –

нюанси патинирани във златно

на оцветени с дивен чар вълни.

Аз много бих желал да ти разказвам

за Лунната пътека във нощта

и как предложих ѝ, но тя отказа...

... Но ми отмъкна даже Любовта!...

Да ти разказвам бих желал, така че

и смисълът на Земната любов

да схванеш, проумявайки обаче,

че не за всичко в нея си готов!...

... А как е там, мой Двойнико, при тебе

и ти ли като мен сега си сам?...

... И не успял в любовният си жребий –

стоиш пред необятен Океан?...

И тебе ли вълните те заливат,

и ти ли там до девет ги броиш?...***

А след страстта – следите щом отмиват –

ти кáкто мен ли цяла нощ не спиш!...

Щом структурно сме с тебе идентични

би трябвало да бъдат във синхрон

Душите също, в Бездните космични:

от Оня взрив до днес във унисон!...**

Та и затуй в такива „луди” нóщи

възможно е в Безкрайността сигнал

да помни Сътворението óще

преди и Бог Светът да е създал...

И от тогава Тайнството да почва

мултиплицирано през Вечността

макар и срещата ни да отсрочва

до днес: в „пространството” на Мисълта!...

Но щом сме в пътища еднопосочни

мой Двойнико с попътни Ветровѐ:

ний ще е срещнем... Неизбежно точни...

... Дори и след Светлинни вековѐ!...

28.07.2019.

*ДНК (дезокси-рибо-нуклеиновата киселина) е универсал-
ния код на Живота във Вселената.
**Преди 13.8 милиарди години Големият взрив е създал
всичко.
***ние тука на Земята считаме, че Деветата вълна е
най-силната в бурите.