До моя космически Двойник, където и да е той във
Вселената...
(поема)
Замислен залез в багри теменужни
над мен разпръсва приказен разкош,
щом някъде из ширините южни
застига ме настъпващата нощ...
И тя се спуска с мигове уютни –
(в тях вечно съм готов за диалог!)
но имам толкова въпроси смутни,
а те са непосилни и за Бог!...
... На Морската стихия необята ...