До неизвървяното
Разказваш ми за себе си сега,
в очите ти долавям много болка -
и ти си причинил тъга
през дългата житейска обиколка.
В цигарен дим си се обвил,
отровата му бавно вдишвам,
пред мене маска си свалил
и казваш ми така да свиквам...
Да гледам тъжното лице,
пороците и фалша, суетата,
да чувам скърцащото ти сърце
как бори се докрай да е в играта.
Че труден е животът - знам,
но битките за чест си струват,
докато някои нямат срам
и хора се продават и купуват...
Недей да си един от тях -
бъди достоен, напусни играта!
Да - има за какво да те е страх,
защото идва време за отплата.
Недей рискува пъргавият ум
със калната помия да се смеси,
че може заблуден куршум
неволно в спора уж да се намеси...
Стани човекът, който помня -
с голямото добро сърце,
подай ми счупената стомна
и нека сме лице в лице...
Душат те спомени от много грешки -
нерядко хората грешат,
поискай всичките възможни прошки,
не всички в пъкъла горят.
Разбираш ли, че чудеса се случват...
Разрежда се цигареният дим,
отровите не винаги убиват
и има път все още да вървим...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
