renika67 (Ирена Георгиева)
150 175
6.09.2011 г., 11:54 ч.

До неизвървяното 

  Поезия » Друга
635 0 4

Разказваш ми за себе си сега,

в очите ти долавям много болка -

и ти си причинил тъга

през дългата житейска обиколка.

В цигарен дим си се обвил,

отровата му бавно вдишвам,

пред мене маска си свалил

и казваш ми така да свиквам...

Да гледам тъжното лице,

пороците и фалша, суетата,

да чувам скърцащото ти сърце

как бори се докрай да е в играта.

Че труден е животът - знам,

но битките за чест си струват,

докато някои нямат срам

и хора се продават и купуват...

Недей да си един от тях -

бъди достоен, напусни играта!

Да - има за какво да те е страх,

защото идва време за отплата.

Недей рискува пъргавият ум

със калната помия да се смеси,

че може заблуден куршум

неволно в спора уж да се намеси...

Стани човекът, който помня -

с голямото добро сърце,

подай ми счупената стомна

и нека сме лице в лице...

Душат те спомени от много грешки -

нерядко хората грешат,

поискай всичките възможни прошки,

не всички в пъкъла горят.

Разбираш ли, че чудеса се случват...

Разрежда се цигареният дим,

отровите не винаги убиват

и има път все още да вървим...

© Ирена Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??