До Ницше

18.11.2011 г., 6:01 ч.

Поезия

513 1 2

Изчезналите безвъзвратно свети думи

заместени са

от ръмженето на зимата.

В безмълвни жертви

на прищявките на времето

превърнати са множеството

вкочанени пеперуди.

Нощта е смуглата девица на забвението,

замесена във авантюра с утрешния ден.

А вродените съмнения на човечеството

витаят вече из предверията

на неизбежните промени.

Всяка нова серия добри поличби

навярно е парченце от един трагичен пъзел –

във който всеки е осъден да се скита.

Насаме със своите мисли.

Странно е – и отрезвяващо

да видиш себе си на път.

Отвъд пределите на несъзнаваното,

просто така, обърнал гръб

на всички земни страсти.

Тъй низки и изпепеляващи...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.