До поискване
Все още търсим ръцете си нощем,
а в утрото осъмваме с хванати длани.
Все още един за друг се тревожим
и превързваме с обич душевните рани.
В сърцето си пазим и вчера, и днес.
Две есенни листа ще бъдем утре.
Но всеки миг, всеки миг заедно с теб
е красиво, мечтано пътуване!
Затова подарявам съвет. Непоискан.
Не…, не рецепта за лятна любов...
За истинската, като пролет разлистена.
Споделена и жива! Во веки веков!
Ако огън разгори между двама,
в сърцето си скътай въглен от него.
Да мъждука, когато страстта избледнява
искрица от обич и забравена нежност.
В пепелта ще остане да тлее жарава.
за късната есен – възкръснала тръпка.
За дните, в които до троха сме раздали
мъдрост, любов и топла прегръдка.
И макар, че никой никога не взема
непоискан съвет, ей така, без нищо,
любовта ще почука, макар и след време…
А аз оставям стиха. До поискване.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
