10.10.2021 г., 23:51 ч.

До поискване 

  Поезия » Любовна
223 1 4

Все още търсим ръцете си нощем,                          

а в утрото осъмваме с хванати длани.  

Все още един за друг се тревожим

и превързваме с обич душевните рани.

 

В сърцето си пазим и вчера, и днес.

Две есенни  листа ще бъдем утре.

Но всеки миг, всеки миг заедно с теб

е красиво, мечтано пътуване!

 

Затова подарявам съвет. Непоискан.

Не…, не рецепта за лятна любов...

За истинската, като пролет разлистена.

Споделена и жива! Во веки веков! 

 

Ако огън разгори между двама,                     

в сърцето си скътай въглен от него.

Да мъждука, когато страстта избледнява

искрица от обич и забравена нежност.

 

В пепелта ще остане да тлее жарава.

за късната есен – възкръснала тръпка.

За дните, в които до троха сме раздали                                              

мъдрост, любов и топла прегръдка.   

 

И макар, че никой никога не взема

непоискан съвет, ей така, без нищо,

любовта ще почука, макар и след време…           

А аз оставям стиха. До поискване.

 

 

 

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??