10 окт. 2021 г., 23:51

До поискване

487 1 4

Все още търсим ръцете си нощем,                          

а в утрото осъмваме с хванати длани.  

Все още един за друг се тревожим

и превързваме с обич душевните рани.

 

В сърцето си пазим и вчера, и днес.

Две есенни  листа ще бъдем утре.

Но всеки миг, всеки миг заедно с теб

е красиво, мечтано пътуване!

 

Затова подарявам съвет. Непоискан.

Не…, не рецепта за лятна любов...

За истинската, като пролет разлистена.

Споделена и жива! Во веки веков! 

 

Ако огън разгори между двама,                     

в сърцето си скътай въглен от него.

Да мъждука, когато страстта избледнява

искрица от обич и забравена нежност.

 

В пепелта ще остане да тлее жарава.

за късната есен – възкръснала тръпка.

За дните, в които до троха сме раздали                                              

мъдрост, любов и топла прегръдка.   

 

И макар, че никой никога не взема

непоискан съвет, ей така, без нищо,

любовта ще почука, макар и след време…           

А аз оставям стиха. До поискване.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...