10 окт. 2021 г., 23:51

До поискване

491 1 4

Все още търсим ръцете си нощем,                          

а в утрото осъмваме с хванати длани.  

Все още един за друг се тревожим

и превързваме с обич душевните рани.

 

В сърцето си пазим и вчера, и днес.

Две есенни  листа ще бъдем утре.

Но всеки миг, всеки миг заедно с теб

е красиво, мечтано пътуване!

 

Затова подарявам съвет. Непоискан.

Не…, не рецепта за лятна любов...

За истинската, като пролет разлистена.

Споделена и жива! Во веки веков! 

 

Ако огън разгори между двама,                     

в сърцето си скътай въглен от него.

Да мъждука, когато страстта избледнява

искрица от обич и забравена нежност.

 

В пепелта ще остане да тлее жарава.

за късната есен – възкръснала тръпка.

За дните, в които до троха сме раздали                                              

мъдрост, любов и топла прегръдка.   

 

И макар, че никой никога не взема

непоискан съвет, ей така, без нищо,

любовта ще почука, макар и след време…           

А аз оставям стиха. До поискване.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....