1.06.2010 г., 9:59

До политане

667 1 1

Недей ме спира!

Аз не съм затворената в клетка

малка птица –

душата ми жадува светове…

Недей закрива с дланите си

пламъка в очите ми,

ще лумне той –

не плаши се от ветрове…

Недей възпира устрема

в сърцето ми –

щом тръгнало е –

знаеш, няма да се спре!

Ела!

Сгуши се в моята усмивка,

подишай с топлината ми

и нека заедно да полетим…

 

 

16.07.2009г., гр. Велико Търново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...