1.06.2010 г., 9:59

До политане

666 1 1

Недей ме спира!

Аз не съм затворената в клетка

малка птица –

душата ми жадува светове…

Недей закрива с дланите си

пламъка в очите ми,

ще лумне той –

не плаши се от ветрове…

Недей възпира устрема

в сърцето ми –

щом тръгнало е –

знаеш, няма да се спре!

Ела!

Сгуши се в моята усмивка,

подишай с топлината ми

и нека заедно да полетим…

 

 

16.07.2009г., гр. Велико Търново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...