Недей ме спира!
Аз не съм затворената в клетка
малка птица –
душата ми жадува светове…
Недей закрива с дланите си
пламъка в очите ми,
ще лумне той –
не плаши се от ветрове…
Недей възпира устрема
в сърцето ми –
щом тръгнало е –
знаеш, няма да се спре!
Ела!
Сгуши се в моята усмивка,
подишай с топлината ми
и нека заедно да полетим…
16.07.2009г., гр. Велико Търново
© Мария All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
