29.04.2010 г., 21:39 ч.

До полуда 

  Поезия » Бели стихове
1349 0 3
Златиста е моята душа,
но сребриста е моята коса.
До полуда някого обичах,
но сега едва ли е така.
Сърцето старо едва тупти
и лъча в очите вече го няма.
До полуда те обичах почти,
но старостта е вече пияна.
Едва върви, но има сили
и ще продължи.
До полуда те обичах, мили,
но остарях от твоите лъжи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГЮЛА Всички права запазени

Предложения
: ??:??