До полуда
Златиста е моята душа,
но сребриста е моята коса.
До полуда някого обичах,
но сега едва ли е така.
Сърцето старо едва тупти
и лъча в очите вече го няма.
До полуда те обичах почти,
но старостта е вече пияна.
Едва върви, но има сили
и ще продължи.
До полуда те обичах, мили,
но остарях от твоите лъжи.
Каква съм била,
че да те обичам,
била съм сигурно сама,
щом все след тебе тичах.
Но да искам повече не мога,
стара е моята душа.
Обичах те до болка,
а сега умирам от старостта.
Едва ли някога ще забравя
кого обичах до полуда,
кого не исках да оставя,
но оставих заради друга.
Споменът не отлита,
той ще дойде с мен.
Като есенна гълъбица
ще летя навред.
Душата стара,
сърцето всеки миг ще спре.
Но никога не ще забравя
кой сърцето ми отне.
© ГЮЛА All rights reserved.
, но е хубаво 