По-добра съм от преди
и много по-любовна,
времето сега мълчи,
хич не му се спори,
щото няма си море,
няма си и сянка,
като теб и мен да спре
под дъжда на дрямка.
Хвърчилата ми дори -
всички мои грешки,
ослепяха от мъгли,
за да не те срещнат.
Ала зная, идва ден,
каза ми го Господ,
в който само аз и ти
ще сме миг... до после.
© Жулиета Великова Всички права запазени