До последен дъх
Приятели, до вчера мечтаех си на глас,
как скоро ще изляза във пенсия и аз.
Трудих се почтено и стажа си броях,
очаквах старините спокойно и без страх.
Осигуровки внасях в държавната хазна,
за труженичка честна и шефът ме призна.
Ах, как мечтаех сладко, че вкъщи ще стоя,
внучета ще гледам, ще пиша, ще чета!
Будилникът ще хвърля във близката река,
до късно ще почивам, сладкиши ще пека...
Отдавна отлетяха младежките ми дни.
Житейската умора започна да тежи.
Безсъние ме гони, върти ме ишиас
и вече се задъхвам по стълбището аз...
Промяна във закона поля ме с душ студен.
Мечтите за почивка са били сън блажен.
Измерили в години и точки, че дължа
безброй осигуровки на празната хазна.
Сбогом, блян прекрасен! Мираж са и лъжа
хобита, почивки със внучета, с мъжа...
Приготвих си бастунче и слухов апарат,
цукало подари ми един добър познат.
Будилникът навивам – ех, трябва да вървя,
макар че безработна е мойта дъщеря,
че чакат сто младежи за моя трудов пост,
че други безработни са днес „на хляб и пост”!
До смърт на поста трудов! – Законът повели –
За пенсия, госпожо, ти просто забрави!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Богданова Всички права запазени
