13.03.2013 г., 23:24

До последната искрица

747 0 0

Сърцето ми, оголено,

пред тебе зее

и ти, кат' други,

не ще го пощадиш.


Посипвайки го с жупел - 

думи злобни,

поредната искрица радост

в мен ще угасиш.


Животът ме научил тъй,

нима го знаеш ти,

че през стръмните пътеки,

глава си не сломих.


И ще разголвам аз

сърцето клето, 

да може злобата ти

да попива

със всеки удар,

та додето

последната искрица

се съзира.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....