Сърцето ми, оголено,
пред тебе зее
и ти, кат' други,
не ще го пощадиш.
Посипвайки го с жупел -
думи злобни,
поредната искрица радост
в мен ще угасиш.
Животът ме научил тъй,
нима го знаеш ти,
че през стръмните пътеки,
глава си не сломих.
И ще разголвам аз
сърцето клето,
да може злобата ти
да попива
със всеки удар,
та додето
последната искрица
се съзира.
© Снежа Всички права запазени