До последната искрица
Сърцето ми, оголено,
пред тебе зее
и ти, кат' други,
не ще го пощадиш.
Посипвайки го с жупел -
думи злобни,
поредната искрица радост
в мен ще угасиш.
Животът ме научил тъй,
нима го знаеш ти,
че през стръмните пътеки,
глава си не сломих.
И ще разголвам аз
сърцето клето,
да може злобата ти
да попива
със всеки удар,
та додето
последната искрица
се съзира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Снежа Всички права запазени