До последната искрица

Сърцето ми, оголено,

пред тебе зее

и ти, кат' други,

не ще го пощадиш.

Посипвайки го с жупел - 

думи злобни,

поредната искрица радост

в мен ще угасиш.

Животът ме научил тъй,

нима го знаеш ти,

че през стръмните пътеки,

глава си не сломих.

И ще разголвам аз

сърцето клето, 

да може злобата ти

да попива

със всеки удар,

та додето

последната искрица

се съзира.