До последния час
Когато започнах да пиша във рими,
исках много да пиша за теб -
за този дето изпълва ми дните,
за този наречен "моят човек".
Сега съм щастлива, описвам със думи
всеки трепет, всяка милувка
и някак логично след всяка целувка,
умът ми нейде влюбен се губи.
До мене бъди, ще бъда и аз
до тебе нежното рамо.
И само се моля, моля се само,
двама да сме до последния час!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Тодорова Всички права запазени
