Когато започнах да пиша във рими,
исках много да пиша за теб -
за този дето изпълва ми дните,
за този наречен "моят човек".
Сега съм щастлива, описвам със думи
всеки трепет, всяка милувка
и някак логично след всяка целувка,
умът ми нейде влюбен се губи.
До мене бъди, ще бъда и аз
до тебе нежното рамо.
И само се моля, моля се само,
двама да сме до последния час!
© Ивелина Тодорова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
