До последния ми стих...
До последния ми стих...
Сънувам те, сънуваш ме и ти -
във орбитите на мечтите се стопявам,
валят от обич пламнали искри -
със сълзи ги изпепелявам...
В съня дойде, разтърси мрака -
луната бавно се стопи,
морето всяка нощ ни чака -
две страстни, слънчеви вълни...
Сънувам те, сънуваш ме и ти -
два изстрела във знак на вечен огън,
безмълвно пак се галим със очи -
докосваме се с мисли още...
Ще бъда с теб, докато изгоря
и вечността не се превърне в миг,
ще те обичам до последната зора,
до последната сълза и до последния ми стих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радосвета Петрова Всички права запазени
