Mar 29, 2011, 4:39 PM

До последния ми стих...

  Poetry » Love
1K 0 6

До последния ми стих...

 

Сънувам те, сънуваш ме и ти -

във орбитите на мечтите се стопявам,

валят от обич пламнали искри -

със сълзи ги изпепелявам...

 

В съня дойде, разтърси мрака -

луната бавно се стопи,

морето всяка нощ ни чака -

две страстни, слънчеви вълни...

 

Сънувам те, сънуваш ме и ти -

два изстрела във знак на вечен огън,

безмълвно пак се галим със очи -

докосваме се с мисли още...

 

Ще бъда с теб, докато изгоря

и вечността не се превърне в миг,

ще те обичам до последната зора,

до последната сълза и до последния ми стих...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радосвета Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...