До преди това...
До преди това...
Стоях сама
до преди това...
Стоях сама и замислена.
Всичко в живота ми
покрай едно се въртеше
и в неизвестността потънало беше.
Бях роб на себе си...
Бях роб на действията си,
на мислите си...
Принципите като окови стягаха,
при което
не позволяваха волности на сърцето.
В кръв обливаше се то
- а... искаше само едно.
Стоях сама
до преди това...
Стоях сама и замислена.
Чудех се дали бе ти
или само сън от моите мечти.
Стоях пред теб,
а ти срещу мен
в един спомен
само в мислите ми запаметен.
И исках да ти кажа много...
И исках да ти кажа колко...
А исках, но не можех...
А исках, но не плачех...
Мислите и желанията потъваха,
но все за теб оставаха!
Думите от сърцето се изтръгваха,
но до устните не стигаха...
Душата молеше да бъде с тебе,
но достойнството растеше и отдалечаваше ме
от тебе...
Ти мълчиш и аз мълча,
и всичко ще продължи така...
- ти сам и аз сама
както... до преди това...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветослава Младенова Всички права запазени
