31.01.2024 г., 9:14

До ръба

431 0 0

 

 

Животът е огърлица от спомени.

С едни се кичим - други ни потискат.

Но нека да не бъдем твърде скромни,

и нека го живеем както искаме.

 

И вярно, че понякога провалите

ни пречат да поемем нови рискове.

Наградите печелят ги игралите

и тези, на които им е стискало.

 

Защото във провалите намираме

приятели, що пазят ни гърба.

За полет не е нужно да се спираме,

щом стигнем с делтаплана до ръба.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Гулериа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...