До следващата канонада

rudin (Иван Христов)
858 1444

23.02.2013 г., 11:02 ч. 2013-02-23T14:58:39+02:00

Поезия » Гражданска

387 0 3

На демоните черна власт

притули хоризонтът светъл

и аз, от коня си Пегас,

съзрях как грабят и клеветят.

Народът станал е Сизиф –

нагоре камъка си бута.

Стои над него политик

обхванат от поредна скука.

Народ с орисана съдба,

предречен му да е Месия,

а всъщност роб е без крила

с хомот, нахлузен върху шия.

На демоните черна власт

и на жестока тирания

дошъл бе сетният им час

във буреносната стихия.

В омълненият тъмен свод

съд страшен бързо ги настига,

а робът, като някой Бог,

по слънчев лъч на трон се вдига.

Камбаната ще възвести

със меден звън една епоха

в която равни, аз и ти,

ще сме отхвърлили хомота.

А предвидливият реди

на масата си пасианса:

дали да яхне тез вълни

на Дон Кихот и Санчо Панса

или да чака в скрит подвал

до следващата канонада,

когато друг ще стане крал

на разрушената Гренада.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.