До следващата канонада
На демоните черна власт
притули хоризонтът светъл
и аз, от коня си Пегас,
съзрях как грабят и клеветят.
Народът станал е Сизиф –
нагоре камъка си бута.
Стои над него политик
обхванат от поредна скука.
Народ с орисана съдба,
предречен му да е Месия,
а всъщност роб е без крила
с хомот, нахлузен върху шия.
На демоните черна власт
и на жестока тирания
дошъл бе сетният им час
във буреносната стихия.
В омълненият тъмен свод
съд страшен бързо ги настига,
а робът, като някой Бог,
по слънчев лъч на трон се вдига.
Камбаната ще възвести
със меден звън една епоха
в която равни, аз и ти,
ще сме отхвърлили хомота.
А предвидливият реди
на масата си пасианса:
дали да яхне тез вълни
на Дон Кихот и Санчо Панса
или да чака в скрит подвал
до следващата канонада,
когато друг ще стане крал
на разрушената Гренада.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
