До следващата зима
Когато свъсено те гледа
животът ти и с поглед кос
поредна пирова победа
поставя под голям въпрос,
спомни си мигове щастливи,
— Броят се. – някой ще рече.
И в най-трънясалите ниви,
край синора цвърчи щурче,
което Господа възпява,
а Той за тебе има план.
Ти – зрънце дребничко сред плява,
ти – цвят от бурите люлян,
пази си я душата птича,
сред мъки и човешка гмеж,
помни че Господ те обича
и чака те да израстеш,
от изтънелите си вени,
от тъй ранимата си плът,
и на бунище посадени,
цветята все така цъфтят.
И все ще дойде ден, когато,
все нещо ще се промени.
Ще се усмихне пак зъбато
животът. Хиляди вини
отдавна сякаш е забравил
и ти ще литнеш окрилен,
над ниви, хълмове, дъбрави –
авлига лека в летен ден.
Поне до следващата зима
ще имаш хиляди души,
лети от радост, че те има,
възхвала Господу пиши!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
